С похвали към България: Румъния променя данъци, за да увеличи събираемостта

Данък „алчност“

Именно с цел да повиши данъчните постъпления, правителството на Виорика Дънчила предприе още една решителна мярка в данъчната политика през втората половина на 2018 г. - данък „алчност“. Той засягаше финансовите институции. Прилагаше се, когато тримесечният среден индекс ROBOR надминеше прага от 2%. В такъв случай компаниите дължаха данък върху приходите си. През декември 2019 г. правителството на Нациналнолибералната партия отмени данъка „алчност“. Логиката зад него бе, че големите компании в Румъния често не плащат данък печалба, тъй като могат чрез счетоводни операции да прехвърлят печалбата си зад граница и да отчетат загуба. Тези компании обаче действаха в Румъния и държавата имаше интерес да генерира приходи от дейността им. Затова и се прибягна до данъка върху приходите. Финансовият министър в сегашното правителство - Флорин Къцу, обаче идва именно от средите на финансовия сектор. Така че отмяната на този данък бе приоритетна за министерството под негово ръководство. Правителството ще трябва да намери друг начин да запълва дупката в бюджета и едно от решенията вече се видя – орязване на разходите за здравеопазване и околна среда.

И данъчната революция, и данък „алчност“ провокираха много страсти и недоволство. Срещу данъчната революция имаше протести на синдикатите. Бизнесът по принцип беше против всяка данъчна иновация на правителството, защото смяташе, че тя затруднява дейността му и прави бизнес средата несигурна. Социалдемократите обаче разтовариха бизнеса от плащане на данъци с редица свои иновации. Например, те въведоха правилото микропредприятията (с оборот до 1 млн. евро) да плащат данък печалба от едва 1%. Данъкът върху дивидентите бе намален от 16% на 5%. На практика при положение, че не може да събира ефективно вземанията си, румънската държава се отказа от голяма част от тях. Обяснението е, че чрез данъчната си политика Социалдемократическата партия се опита да спечели една част от бизнеса на своя страна. Позиционирайки се ясно срещу корпорациите и технократския сектор, социалдемократите се насочиха към тази част от средната класа, виждаща интересите си като противоположни на корпорациите.

В свой анализ от края на 2017 г. заместник гуверньорът на Румънската централна банка Флорин Джорджеску обяснява, че данъчните промени на Социалдемократическата партия са проциклични – доколкото във време на икономически подем те стимулират допълнително икономиката. На свой ред те вероятно ще доведат до момент, когато във време на забавяне на икономиката и криза друга политическа сила въвежда също проциклични мерки, но вече по пътя надолу, като орязва разходите и вдига данъците, задълбочавайки кризата. Това, което правят социалдемократите през последните години, обаче повишава волатилността на конюнктурата и създава по-голям риск за кредиторите и инвеститорите в румънската икономика. Така че „не всички политики на стимулиране на търсенето водят до повишаване на жизненото равнище“, заключава Джорджеску. Премиерът Лудовик Орбан и финансовият министър Къцу не спират да повтарят, че са заварили огромни бюджетни дупки и че управлението на социалдемократите е било провал, завещал им тежко наследство.

„Ако бедствието в икономиката означава средно нарастване от над 5%, бюджетен дефицит по европейската методология под 3% от БВП, спадащ дял на държавния дълг в БВП, брутен и нетен външен дълг като дял от БВП в състояние на спад и нарастване на покупателната сила, на средната заплата и на средната пенсия с над 25% за 2 години и 9 месеца управление, тогава се е променил смисъла на понятието „икономическо и социално бедствие“. Икономическата ми визия доведе до номинално нарастване на БВП с 30% през последните 3 години (2017-2019 г.), нарастване с 50 млрд. евро. Сигурно, от идеологическата гледна точка на капитала, е бедствие да повишиш за 2 години делът на възнаграждението на работниците от 35% от БВП през 2016 г. до 40% през 2018 г. Тоест, да нарасне възнаграждението на работниците с 28 млрд. евро за 3 години. Да, може би от гледна точка на неолибералната парадигма това наистина е бедствие“, вълнува се икономистът Кристиан Сокол, считан за идеолог на стопанската политика на Социалдемократическата партия през последните години, постигнала икономически растеж чрез по-високи доходи и потребление.