Шест години след Майдана Украйна не може да намали влиянието на олигарсите

Когато се говори за олигарси, в ума веднага изниква Русия, а с нея и образите на влиятелни бизнесмени, решаващи зад кулисите политиката на страната. Образът обаче е остарял и през 2020 г. малко олигарси в Русия, ако изобщо има такива, разполагат с политическа автономия по отношение на властта на Кремъл на национално ниво, пише френският вестник La Tribune.

Но има друга страна, произлязла от бившия Съветски съюз, където олигарсите запазиха силна независимост от политическата власт. Това е съседна Украйна, която вече се е превърнала в „олигархична демокрация“, както я определи Славомир Матушак през 2012 г.

Както и в Русия опитите за бързо преминаване към пазарна икономика завършиха със съсредоточаване на икономически активи на Украйна в няколко души, въведени във властовите кръгове през 90-те години на миналия век. Макар че богатството на някои от тях рухна, повечето магнати, които се появиха през тези години, остават в центъра на украинската игра през 2020 г. и се превръщат в майстори на изкуството да влияят на политиката, за да обслужват личните си интереси.

В основата на олигархичното явление, както и сърцето на отправяните към него критики, е личната близост между бизнесмените и политиците. В Украйна фактът, че тесните контакти позволяват разпределянето на активи на националната икономика на близки до политическите ръководители подхранва скандали след независимостта на страната през 1991 г.

Сред многобройните примери местните медии и активистите се интересуват особено от президентството на Леонид Кучма между 1994 и 2005 г. Носят се слухове за слабостта на бившата първа дама към бизнесмена Васил Хмелницки и ролята на връзката им за разпределянето на части от завода „Запорижстал“ при приватизацията му. По същия начин мнозина считат за неслучаен факта, че вторият по богатство човек в страната през 2020 г. Виктор Пинчук едновременно стана зет на президента и се сдоби със статут на милиардер.

В унисон с клиентелистките практики и макар че не са членове на парламента, обичайно най-влиятелните бизнесмени получават лоялността на депутатите, за да се сдобият с политическа защита на икономическите им интереси. В началото на 2020 г. се обсъждаше банкова реформа, която беше пламенно подкрепяна от правителството заради ключовото й значение за предоставянето на заеми от Международния валутен фонд. Но тъй като беше неблагоприятна за Игор Коломойски, петия по богатство човек в страната през 2020 г., бяха внесени над 16 хил. предложения за поправки от депутати, смятани за приближени до него.

Контролът върху медиите е още една страна от олигархичната система в Украйна, участниците в която много обичат да се конфронтират чрез медиите. Олигарсите далеч не са обединени в единен фронт и точно това разединение ги прави неочаквани съюзници на демокрацията в Украйна. Според редица анализатори, пренасяйки бизнес враждата си в политическия свят, олигарсите участват в политическия плурализъм. Тази учудваща последица на олигархичното влияние е един от факторите, посочвани понякога като обяснение за силното политизиране на украинското общество.

Ситуацията се запазва и след 2014 г. Едно от исканията на революцията на Майдана беше край на влиянието на бизнесмените върху политиката и особено на произлизащите от клана на президента Виктор Янукович, който беше на власт от 2010 до 2014 г. Успешният преход с новата администрация на президента Петро Порошенко породи надежди за откъсване от шуробаджанащината, а най-оптимистично настроените дори смятаха, че старите корупционни практики са прекратени.

Това обаче не се случи. Макар че кризата през 2014 г. позволи известно преконфигуриране на участниците на политическата сцена, тя ни най-малко не отслаби съществуващата олигархична система. Дори напротив, войната в Донбас позволи иновации в техниките за влияние върху политическата сфера. Една от най-емблематичните сред тях беше финансирането на националистически батальони от бизнесмена Игор Коломойски, за да попречат на напредването на сепаратистите на запад.

Идването на власт през 2019 г. на Володимир Зеленски не се превърна в заплаха за олигарсите. Новакът в политиката без други ресурси освен внезапната си популярност не можеше да не приеме подкрепата на бизнесмени с дебели бележници с адреси и вече установена политическа клиентела. Идването му на власт позволи също завръщането, благоприятствано от непопулярността на администрацията на Петро Порошенко, на стари познайници, дискредитирани от Майдана.

Един от тях е Ринат Ахметов, най-богатият украинец и бивш финансист на Партията на регионите, разформирована след 2014 г. Номинацията на бивш кадър на неговата империя DTEK за премиер през март 2020 г. на мястото на реформатора Олексий Гончарук хвърли светлина върху завръщането на негови хора на стратегически постове в държавата.

Промяната на премиера поне беше приета единодушно от всички олигарси – непременно трябваше да се сложи край на реформисткото правителство, защото реформите означават неизбежно и атакуване на тези, които се възползват от неравенствата в действащата икономическа система.

Изправен пред много по-неотложни предизвикателства като войната в Източна Украйна и връщането на анексираните територии от Русия, малко е вероятно Зеленски да опита да разтърси олигархичната система, която е толкова добре вкоренена, когато е по-лесно да настройва олигарсите един срещу друг, както прави с Ринат Ахметов и Игор Коломойски.

Освен това Зеленски има интерес да използва ресурсите им, когато държавата едва смогва да предоставя услугите си във време на криза. След избухването на пандемията от COVID-19 в Украйна една от първите мерки на правителството беше да свика олигарсите и да им разпредели областите, в които да използват ресурсите си, за да сведат до минимум последиците от епидемията. Това смекчи затрудненията на държавата, но също така се превърна в средство за засилване на регионалните позиции на олигарсите.

Макар да няма съмнения в стабилността на оригархичното явление в Украйна, трябва да се признае също, че страната постигна конкретен, понякога дискретен напредък. Задължението за деклариране на крайната печалба на компаниите пред търговския регистър, както и онлайн декларациите на държавните чиновници и удивителните разследвания на местните медии са признаци, че някои хора в Украйна се надяват след време олигархичните практики да останат в миналото.