Албанският премиер: Никога няма да се откажем от мечтата за членство в ЕС

Албанският министър-председател Еди Рама призова лидерите на Западните Балкани да отхвърлят подстъпите от външни сили и да запазят вяра в мечтата за присъединяване към Европейския съюз.

Еди Рама заяви, че Албания „никога няма да се откаже от Европа и ЕС, каквото и форма да приеме ЕС в бъдеще“, докато в същото време разкритикува политиците в блока, че са под твърде голямо влияние от националистически натиск.

В интервю за Financial Times той признава, че чакането е разочароващо. Но докато Русия, Китай и Турция ухажват региона, Рама казва, че подобен интерес, без да дава конкретики, е неподходящ. „Другите могат да носят пари, инвестиции, може би дори черен хайвер, но няма да могат да донесат това, от което се нуждаете, за да изградите свободна функционираща страна“, казва той.

Премиерът отправя коментарите си, докато Босна и Херцеговина на север е изправена пред най-сериозната си политическа криза от гражданската война преди 25 години, предизвикана от призивите за отделяне на лидера хардлайнер на босненските сърби.

Рама казва, че е разтревожен от нарастващия национализъм в Босна, но че национализмът в ЕС в момента е по-голямото препятствие пред амбициите на онези в региона, които искат членство в съюза.

ЕС не се е „възстановил“ от бежанската криза от 2015 г., казва той, когато над 1 млн. души потърсиха убежище в Европа, основно бягайки от войната в Сирия. Оттогава насам ЕС се „движи основно от страх, а не от стремежи“, а правителствата „които сами по себе си не са крайни“ се „влияят от крайности“.

Когато Албания започна процеса на присъединяване преди почти две десетилетия, ключовото бе да се отдалечи от балканския национализъм, но „днес проблемът е не балканският национализъм, а европейският такъв. Това, което ни държи далеч от членство в ЕС, е влиянието на европейския национализъм върху политическия живот на важните страни в ЕС“.

От шестте държави от Западните Балкани Албания, заедно със Сърбия, Черна гора и Северна Македония, са кандидати за членство в ЕС, а Косово и Босна са потенциални кандидати. Регионът има големи проблеми с корупцията и ангажираността си с върховенството на закона, но както Рама намеква, политическите сметки на страните от ЕС също са изиграли роля в забавянията през 18-те години, откакто блокът се ангажира да ги допусне, щом изпълнят критериите.

„Албанците имат свои разочарования от Брюксел, но това не променя убеждението, че трябва да бъдем там“, казва той.

В третия си мандат Рама насърчава идеята за общ регионален пазар, за което всички шест западнобалкански страни се договориха през ноември 2020 г. В опит да ускори процеса Албания, заедно със Сърбия и Северна Македония, подписаха споразумение за изпълнението на някои от договорените разпоредби. „Ако направим това на Балканите, това ще бъде най-доброто средство да възпрем лудостта, а ако не го осъществим, никой няма да го направи за нас“.

Той признава, че у другите три страни има известен отпор. „Босненците, защото не могат да вземат решение по нищо, очевидно, черногорците защото все още живеят с илюзията, че могат да влязат в ЕС следващата година, а всяка следваща година става следваща... а Косово заради проблемите си със Сърбия, които мисля, че могат да бъдат решени по-добре, когато хората седнат и говорят“.

Колкото до Албания, която премина през болезнен преход през последните 30 години, за да възстанови икономиката си след края на комунистическия режим, той казва, че „може да бъде място, където хората се радват на живота. Никога на 100% дисциплинирани, където всичко ще работи като швейцарски часовник или германско нещо си, но никога няма да е скучно“.