Путин забрани обслужването на чуждестранни дългове

Президентът Владимир Путин забрани на всички руски жители да прехвърлят твърда валута в чужбина, включително за обслужване на договори за външни заеми, което потенциално излага голяма част от външния дълг на страната на стойност 478 млрд. долара на риск от неизпълнение.

Мярката влиза в сила от 1 март, съобщава Bloomberg. Тя е част от пакет от ответни мерки заради санкциите на ЕС и САЩ заради нахлуването в Украйна.

Предвиждат се и ограничения за компаниите да изкупуват обратно собствените си акции, според текста на указа, публикуван в понеделник.

Не е ясно дали новите правила ще се прилагат за държавния дълг и дали това ще представлява неизпълнение.

САЩ, ЕС и техните съюзници наложиха широки санкции на най-големите руски банки, включително централната банка, и ограничения за милиардери и висши служители на властта в Русия, сред които самият Путин, заради атаката срещу Украйна. Това предизвика рязък спад на рублата и принуди централната банка да предприеме спешни стъпки за стабилизиране на пазара.

След първия кръг санкции от 2014 г., когато Путин анексира полуостров Крим, руските банки и компании намалиха задлъжнялостта си. Институтът за международни финанси оценява, че задълженията на страната са се свили с 250 млрд. долара. От общия външен дълг 135 млрд. долара са дължими в рамките на една година, според IIF.

Путин дойде на власт малко след като руското правителство изпадна в неизпълнение през 1998 г. по вътрешен дълг от 40 млрд. долара, по-голямата част от който се държеше от чуждестранни инвеститори. Подпомогната от годините на покачване на цените на петрола, Русия успя да намали заемите и да изплати остатъчния си дълг към Парижкия клуб на кредиторите предсрочно.

Кремъл не е коментирал и нито финансовият министър, нито централната банка са отговорили на исканията на агенцията за коментар.