И Киев има енергийно оръжие, което може да донесе милиарди на страната

От 2014 година насам, с началото на конфликта в Донбас, Украйна осъзна, че Москва може да използва енергийните доставки като оръжие и започна да се подготвя да скъса своята енергийна зависимост от Русия. Страната не купува директно газ от "Газпром" и на обвиненията, че все пак купува руски газ, макар и през съседните страни, отговаря, че руският гигант не е единствен доставчик в Европа и Киев купува "европейски микс".

В допълнение Украйна има големи залежи на природен газ - конвенционален и шистов, които също планира да започне да развива, за да покрие вътершното потребление. 

Освен прекъснатите газови доставки от 2017 година Украйна започна стъпки по отделяне на своята електроенергийна мрежа от тази на Русия и Беларус. Още в първите дни на войната присъединяването на страната към енергийната мрежа на ЕС беше успешно и това дава възможности за неочаквани приходи, които страната да използва за своето възстановяване.

Потреблението на енергия в Украйна в последните месеци е намаляло с повече от 1/3, а предвид сериозните разрушения на индустриални предприятия шансовете да бъде възстановено бързо, дори и след прекратяване на огъня, не са големи. В същото време в Украйна има инсталирани 55 гигавата мощности, от които 14 гигавата са ядрени. В страната се намира най-голямата ядрена централа в Европа - "Запорожката", която беше обект на руски обстрел.

За сравнение, по данни на Deloitte, към края на 2021 година ЕС има около 950 гигавата инсталирани ениргийни мощности.

В момента украинските енергийни мощности произвеждат много повече електроенергия, отколкото е необходимо на страната.

Според оценки на експерти, цитирани от Ройтерс, изнасяйки товара от 1 гигават мощности, Украйна може да печели по около 1 млрд. евро годишно. ЕС от своя страна може да е много заинтересован да купува електроенергията с нисък въглероден отпечатък, който произвеждат 15-те ядрени реактора на Украйна. В момента и цената на украинската електроенергия ще бъде доста конкурентна за европейския пазар.

Прибалтийските страни все още са свързани с енергийната мрежа на Русия и алтернативните доставки ще са добре дошли. Доставките на електроенергия в ЕС като цяло също са начин за намаляване на зависимостта от руския газ, защото голяма част от суровината в общността се използва за производството на електроенергия.

Украйна има изградени електропроводи с Полша, Словакия, Унгария и Румъния, но на този етап експортният им потенциал е ограничен. Нужните инвестиции не са непосилни - модернизацията на връзката между Украйна и Полша, изградена още по съветско време, например ще коства около 30 млн. евро, изчисляват експертите. Чисто нов електропровод би коствал към 500 млн. евро, които обаче Украйна няма.

Трудно ще се намерят и частни инвеститори, които да вложат парите си в страна, в която има военен конфликт, пише още Ройтерс. Затова и ролята на Европейската комисия (ЕК), както и институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), или Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще са на ход в този случай.

Износът на електроенергия беше една от темите, обсъдена по време на посещението на българския премиер Кирил Петков в Украйна. След разговорите с украинския президент Володимир Зеленски той сподели, че България може да бъде транзитен център за украинската електроенергия, наред с обещанието да подкрепим износа на украинско зърно и да ремонтираме военна техника.