Ще се пребори ли Индия с инфлацията?

Индия исторически може да се гордее с ограничена инфлация. В периода между независимостта на страната през 1947 г. и 2000 г. цените са растяли с двуцифрен ръст само през една пета от времето, главно при петролните шокове през 70-те години на миналия век.

Общоприета истина е, че инфлацията засяга най-много бедните. А тъй като повечето индийци са безпарични, инфлацията може лесно да доведе до обществена реакция, пише Economist. „Покачванията на цените в Индия предизвикаха студентски бунтове, национални протести и правителствен колапс“, пише Нандан Нилекани в бестселъра си „Да си представиш Индия“.

Логиката на тази тенденция може скоро да бъде тествана. Като повечето развиващи се страни, икономиката на Индия се забави в последно време. За разлика от тях обаче от 2009 г. насам инфлацията в страната е все така висока, поддържайки близо двуцифрени темпове.

За момента покачването на цените изглежда намалява. През юли цените на едро се покачиха само с 6,9%, а основната инфлация, която изключва храните и др. стоки, се задържа около 5-6% за няколко месеца. Централната банка на Индия (RBI) цели 5% инфлация на ниво производител.

Производителите в Индия и някои политици настояват за по-ниски лихвени проценти. Те се аргументират с намалелия растеж с около 5% и с „пресъхналите“ частни инвестиции. След проектирания икономически спад заради стремежа към ниска инфлация, те смятат, че RBI може поне да намали лихвите, за да предизвика активизиране на икономическата дейност.

Дали банката ще се отзове на тези искания не е сигурно. Институцията се притеснява за бъдещата инфлация. Възможно е цените на храните да се покачат заради слаби дъждове в Северна и Западна Индия по време на мусона. От друга страна, цените на петрола се покачват бавно.

Данните все още не показват повсеместни ръстове на тарифите за електричеството, но нищо не се знае.

Благодарение на държавните субсидии за горивата инфлацията е подтисната на два или три процента. Но ако правителството иска да въведе ред в непостоянните си финанси тази година, тези субсидии ще трябва да бъдат спрени. А по този начин цените ще се покачат.

На последно място RBI се съмнява, дали по принцип лихвите са причината за намалелите инвестиции. По скоро проблемът се корени в лошото управление и липсата на реформи. По-ниските проценти по скоро ще съживят инфлацията, отколкото растежа.

Сцената е подготвена за сблъсък. Дали заради неспособността или заради нежеланието си за въвеждане на реформи, управляващата коалиция в Индия предпочита по-неопределена монетарна политика. При предишния финансов министър Пранаб Мукерджи инфлацията почти предизвика политическа намеса. Сегашният наследник на Мукерджи, Паланиапан Чидамбарам вече поиска от държавните банки да намалят лихвените проценти по потребителските заеми, за да възстановят търсенето.

Независимостта на RBI е приета от политическата класа от средата на 90-те години. Въпреки това истинският гарант на банката е усещането, че индийците искат стабилни финанси, дори и на цената на временно забавен растеж. Но напоследък в страната се пораждат притеснения около инфлацията.

Едната теория е, че публичното недоволство от високите цени е мит – някои проучвания предполагат, че високият растеж печели гласовете на избирателите, а не ниската инфлация. В изследване след изборите през 2009 г. гласоподавателите класират инфлацията като фактор със средна степен на влияние при избора им. Бързо покачващите се заплати също могат да спечелят вота на бедните.

Друга теория твърди, че упадъкът на индийските марксистки партии, засилената регионална политика и шумното движение против корупцията сочат за намаление в социалната неудовлетвореност към високите цени. За RBI липсата на публичен отклик е голямо притеснение. Много по-лесно е да бъдеш независим, когато 1,2 млрд. души са на твоя страна, допълват от Economist.