Търговската война със САЩ забавя прехода на Китай към по-чиста енергия

Китай изгражда все повече въглищни електроцентрали и одобрява десетки нови проекти за въгледобив въпреки усилията на най-големият замърсител с парникови газове в света да се пребори с изменението на климата, съобщава Ройтерс.

Плановете на Пекин за периода 2021-2030 г. се намират под строг контрол на фона на конференцията на ООН в Мадрид по повод климатичните проблеми, особен след като новият доклад на организацията показа, че светът трябва да намали количеството на въглеродния диоксид със 7,6 на сто през следващото десетилетие, за да не позволи на световната температура да се покачи с повече от 1,5 градуса по Целзий.

Но, тъй като икономическият растеж на Китай достига своя най-бавен темп за последните близо 30 години, данните за енергийната индустрия, както и изказванията на нейните представители, предполагат готовност за връщане към въглищата, особено в онези райони, където въгледобивът е един от основните поминъци. 

„Ние продължаваме да работим усилено относно напредъка в борбата срещу изменението на климата, но от друга страна наистина сме изправени пред множество предизвикателства като развитието на икономиката, подобрението при поминъка на хората, премахването на бедността и контрола върху замърсяването“, заяви китайският заместник-министър на околната среда Дзао Инмин.

Пекин обеща през тази година да демонстрира „най-голямата възможна амбиция“ при преразглеждането на обещанията си за ограничаване на парниковите емисии през следващата година, въпреки че не се ангажира с по-строги обвързващи цели. Китай е изградил общо 42,9 гигавата нови въглищни мощности от началото на 2018 г., като още 121 гигавата са в процес на изграждане.

Стойностите значително надвишават мощностите, инсталирани през 2016 и 2017 г. - съответно 38 гигавата и 35 гигавата.

Макар да липсват данни, регулаторите в Китай са одобрили и 40 нови проекта за въглищни мини с капацитет от близо 200 млн. тона през първите двете месеца на 2019 г., в сравнение с 24 млн. тона за цялата 2018 г.

Основните държавни енергийни дружества искат да затворят почти една трета от по-старите и по-малко ефективни мощности, работещи с въглища, в опит да намалят дълговете си, посочва правителствен документ, видян от Ройтерс и потвърден от четири източника.

Но дори и да се продължи със затварянето на този тип съоръжения, това ще бъде компенсирано чрез добавяне на нов капацитет на други места в страната.

През октомври премиерът Ли Къцян призова енергийните лидери да насърчават чистото производство на енергия. Амбициозните предложения за ограничаване на използването на въглеводороди вече не се очаква да бъдат включени в петгодишния план за периода 2021-2025 г., твърдят анализатори.

Тъй като Пекин се стреми да стимулира икономиката, властите могат да се сблъскат с по-слаб вътрешен натиск, за да ускорят намаляването на въглерода, след като понижиха предишните си цели.

Китай намали интензитета на отделяне на емисии на въглероден диоксид, генерирани на единица брутен вътрешен продукт (БВП), с 45,8% за периода 2015-2018 г., като изпревари постигането на целта с две години.

Основна тревога относно енергийния преход предизвикват големите въглищни залежи в региони като Шанси, където местната индустрия все още разчита на изкопаемите твърди горива, осигуряващи близо 50% от заетостта там и 80% от енергията.

„Фактът, че икономиката на Шанси разчита изключително много на въглищата, едва ли ще се промени през следващите години“, смята анализатор от местен мозъчен тръст, пожелал да остане в анонимност.

Голяма част от дебатите се фокусират върху това доколко възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) могат да доставят надеждна „базова“ мощност за Китай в бъдеще и да подкрепят мащабни инициативи като електрификацията на превозните средства.

Според изследователски институт, ръководен от State Grid Corporation, Китай ще се нуждае от 1250 до 1400 гигавата (около 1000 гигавата в момента) въглищни мощности в дългосрочен план, за да гарантира стабилни доставки на електроенергия.