Джефри Сакс: Кристалина Георгиева е жертва на антикитайската истерия в САЩ

Ожесточената атака срещу управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева всъщност не е свързана с неприкосновеността на данните на Световната банка (СБ) или с качеството на нейния мениджмънт. Става въпрос за ролята на Китай в базираната във Вашингтон международна институция. Мнозина в Конгреса на САЩ искат Георгиева да напусне, защото не е заклет враг на Пекин, пише за Financial Times Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Columbia University. 

В писмото на трима републикански конгресмени до министъра на финансите на САЩ Джанет Йелен се казва, че обвиненията срещу Георгиева „илюстрират как китайската комунистическа партия, преследвайки личния си интерес, подкопава международните институции като МВФ, Световната здравна организация (СЗО) и ООН. Китай се чувства в правото си на по-голям глас относно начина на действие на тези международни организации; липсата на ангажимент от страна на Пекин към международните ценности показва защо това не трябва да се допуска.”

Писмото също призовава Министерството на финансите да докладва за „взаимодействията на директора Георгиева с представители на Китай във фонда“, водещи до одобряване на новото разпределение на специални права на тираж (СПТ) за 650 млрд. долара, и „застъпничество от страна на Китай по отношение на потенциалните промени в акционерното участие“ на МВФ. Всичко това отразява нарастващата обсесия на САЩ за Китай.

Конкретното обвинение срещу Георгиева не изглежда да е смъртен грях: че е оказала натиск върху екип за данни на СБ, за да премести с няколко позиции напред Китай в класация на банката.

Професионалистът, отговарящ за проекта на СБ през 2018 г., Шанта Девараджан, изключително уважаван икономист и бивш преподавател в Харвардския университет, отрича Георгиева да е упражнявала натиск върху него и екипа му. Според Девараджан екипът, изготвящ класацията „Лекота за правене на бизнес“, рутинно прави искания за преценка на много показатели, като например дали даден регламент за счетоводните отчети всъщност е в сила. Не беше необичайно правителствата да правят предположения на базата на тези искания и да помолят банката да прегледа доказателствата.

След като Георгиева напусна СБ в посока МВФ, Китай се изкачи нагоре в класацията, показвайки, че класирането му през 2018 г. не е било някакво отклонение. С републиканеца Дейвид Малпас начело на СБ, Китай се изкачи до 31-во място през 2020 г. и до 25-то в непубликувания доклад за 2021 г., който сега Малпас стопира. Говори се, че през последните две години той е бил загрижен за високото и издигащо се класиране на Китай.

Обвинението на Конгреса, че Георгиева е нарушила неприкосновеността на Световната банка, е лицемерно с оглед на явния политически натиск, който Конгресът на САЩ рутинно оказва върху федералното правителство на САЩ и персонала на СБ, за да изпраща милиарди долари на режимите, подкрепяни от САЩ (например 5,3 млрд. долара за Афганистан по време на американската окупация), докато се опитва да блокира средства за нуждаещи се правителства, по-близки до Китай и Русия.

Мнозина, или може би повечето, в Конгреса не оспорват натиска върху СБ от страна на САЩ, но атакуват при намеците за ходове, колкото и да са незначителни, които биха могли да облагодетелстват Китай.

Георгиева получава отношение от вида, с който Вашингтон бе прословут в миналото. Администрацията на президента Джо Байдън, отчитайки гласовете в разделения поравно Конгрес, гледа с предпазливост, нежелаейки да води повече битки с републиканците и антикитайските демократи. Тези антикитайски сили се надяват, че като вдигнат достатъчно шум, всички ще заключат, че „за доброто на институцията“, за мира и спокойствието, Георгиева трябва да си отиде. 

Такъв изход би бил опасна и скъпа капитулация пред антипекинската истерия.

По-конкретно, американската десница открито се опитва да подкопае международната система. Според мнозина във Вашингтон САЩ или управляват съответната международна институция, или трябва да я напуснат. При президента Доналд Тръмп САЩ напуснаха Парижкото споразумение за климата, СТО, ЮНЕСКО и Съвета на ООН по правата на човека. За антимеждународниците в Конгреса, а те са много, САЩ трябва да контролират Световната банка и МВФ.

Ако правителството на САЩ, по заповед на горещите глави в Конгреса, свали Георгиева, това ще докаже категорично, че МВФ е институция, управлявана от САЩ, просто навлякла дрехите на мултилатерализма. Китай, Русия и други все повече ще вървят по свой път. Това би било пагубно за глобалното доверие, финансовата стабилност и мултилатерализма. Скоро ще се върнем към голия финансов и монетарен национализъм от 30-те години, който задълбочи Голямата депресия и постави света на пътя към тотална война.

Да се надяваме, че не сме близо до такъв резултат. Случаят Георгиева е несъществен. Мултилатерализмът на МВФ е жизненоважен за глобалната финансова стабилност. Фондът не трябва да капитулира пред антикитайската истерия на Конгреса на САЩ.