По-ниските данъци за богатите не генерират по-бърз икономически растеж. Те обаче разширяват неравенството в доходите, разкрива доклад на изследователския център към американския Конгрес, цитиран от CNBC.
Изследването показва, че „не съществуват доказателства за това, че през последните 65 години данъчните облекчения за хората с най-високи доходи са довели до ръст на спестяванията, инвестициите или производителността“.
Всъщност изследването разкрива, че именно по-високите данъци за богатите статистически се асоциират с по-висок икономически растеж.
Разкритията вероятно ще изострят предизборния дебат в САЩ за това дали богатите трябва да се таксуват с по-високи данъци или не. Американският президент Барак Обама вярва, че по-високите данъци за богатите ще понижат бюджетния дефицит и ще осигурят допълнителни средства за стимулиране на икономиката.
Кандидатът на републиканците Мит Ромни защитава идеята за по-ниски данъци за най-богатите американци, изтъквайки, че това би подкрепило инвестициите и създаването на нови работни места.
Изследването проследява данъчните нива и икономическия растеж от 1945 г. През годината, в която приключва Втората световна война пределната ставка върху доходите е била над 90%. През 60-те години се е понижила до 70%, докато през 1986 г. е паднала до 28%. В момента тя е 35%.
В същото време данъкът върху капиталовата печалба в САЩ през 40-те и 50-те години е бил 25%. През 70-те годни е нараснал до 35%, преди да достигне до 15% днес – най-ниското ниво за последните 65 години.
Понижаването на тези данъци се оказва, че не е свързано с чувствително подобряване на макроикономическите показатели. По-ниските данъци имат „пренебрежим ефект“ върху спестяванията и въпреки че съществува известна корелация между инвестициите и данъка върху капиталовата печалба, зависимостта „не е статистически значима“, се посочва в изследването. „Данъчните нива за най-богатите не оказват чувствително влияние върху нивото на инвестициите“, се посочва в документа.
Съществува обаче една икономическа променлива, която е тясно свързана с данъчните нива за богатите – неравенството в доходите. Според изследването това важи най-вече за най-богатите 0,1%, а не за най-богатите 1%, за които се говори толкова много през последната година.
Доходът на най-богатите 0,1% през 50-те, 60-те и 70-те години е възлизал на 4% от общите доходи на американците. В средата на миналото десетилетие обаче те са достигнали 12%. През въпросния период средният данък, плащан от най-богатите 0,1% от американците, е паднал от 40% до 25%.
С други думи данъчните облекчения за богатите не водят до икономическа експанзия, но определено влияят на разпределението на доходите.
16:43 | 06.09.22 г.