Economist: Задлъжнелите нововъзникващи пазари ги чака неприятен доларов махмурлук

При все това обаче има две причини за безпокойство. Първо, перспективите пред Китай са загадка. Страната държи американски държавни облигации за 1,2 трилиона долара, много от които са в суверенния фонд на страната.

Когато американската валута поеме нагоре, фондът става по-богат. Но дори в една богата на долари страна може да има огнище на болка. Китайските фирми натрупаха неприятно несъразмерни валутни резерви. Деноминирани в долари са близо 25%
от корпоративните дългове, но само 8,5% от корпоративните печалби. Нещо по-лошо, този дълг е концентриран, според Morgan Stanley, като 5% от фирмите държат 50% от него.

Китайските строителни предприемачи са най-очевидно уязвимите. Компании като Evergrande, China Vanke и Wanda строят и продават офиси и жилища, така че по-голямата част от техните печалби са в юани. Със забраната да взимат кредити директно от банките, те са активни емитенти на доларови облигации. Те освен това теглят заеми от тръстови компании, според рейтинговата агенция Fitch.

Самите тръстове са финансирани в голяма степен с кредити и са взели заеми чрез свои дъщерни фирми в Хонконг. Тази система ще увеличи икономическите страдания, ако цените на недвижимите имоти в Китай продължат да спадат, както става от няколко месеца.

Вторият проблем е, че цели икономики, а не само един корпоративен сектор, изглежда изпитват недостиг на долари. В Бразилия и Русия, например, спасяването на фирми, нямащи резерви от щатската валута, размива линиите между държавата, банките и големите компании. Повсеместната мания за долари допринесе за потъването на реала и рублата. Други страни може също да поемат по този път. Кредитите в долари в Турция се увеличиха рязко от 2009 година: освен че натрупаха дългове, турските фирми също се нахвърлиха лакомо на щатската валута, в резултат външният дълг на страната нарасна до близо 50% от БВП, далеч над средното равнище за държавите със средни доходи (23%). Ситуацията в Южна Африка също изглежда обезпокоителна: страната има най-големият дефицит по текущата сметка от всички нововъзникващи пазари, а външният й дълг възлиза на 40% от БВП.

Малко вероятно е да се стигне до вълна от изпадане на държави в неплатежоспособност, която да причини толкова широкоразпространени проблеми, колкото кризата с високорисковите ипотечни кредити от 2008 година. По-голямата част от облигациите са притежавани от институционални инвеститори с дълбоки джобове като пенсионни фондове и застрахователни компании. Дейността на банките, раздали кредити, е подложена на далеч по-строги регулации в сравнение с преди осем години и те като цяло са много по-добре капитализирани. Евентуалният колапс на страна с нововъзникваща пазарна икономика няма да причини нов Lehman момент. Той обаче ще означава загуба на много работни места в засегнатите фирми. Докато инвеститорите преоценяват риска, това вероятно ще доведе до рязко затягане на кредитирането. В страни като Южна Африка и Турция, където икономическият растеж се топи бързо, това все пак може да е много болезнено.

(БТА)