Стенли Фишер: Трябва да внимаваме срещу заплахата от нови финансови кризи

Финансовите регулатори трябва да внимават срещу заплахата от бъдещи финансови кризи, особено след като банките оказват натиск да се премахнат правилата, предназначени да укрепят финансовата система, съобщава Ройтерс, предавайки думите на заместник-председателя на Федералния резерв (Фед) Станли Фишер в понеделник.

„Регулациите са по-здрави и ответната реакция на банкерите е не само очевидна, но и си проправя все повече път“, каза топ мениджърът по време на международната конференция, посветена на паричните политики, в Торонто. „Но често когато банкерите се оплакват от правилата, те оставят впечатлението, че финансовите кризи са част от миналото, а и в много случаи – че те самите не са изиграли никаква роля в предишната“.

Според Фишер обаче това не е вярно, макар че той не коментира сегашното положение на паричната политика или състоянието на икономиката.

Фишер заяви, че изкупуването на облигации може ефективно да стимулира икономиката, когато централните банки вече са свалили лихвените проценти до нула. Централните банки обаче са се научили и че могат да свалят процентите под нулеви стойности, което преди се смяташе за невъзможно.

Но според много икономисти с извънредните стимули винаги идва и рискът от потенциална финансова нестабилност. Дори някои от ръководителите на Фед твърдят, че рискът от финансова нестабилност е основната причина за повишаване на лихвите рано или късно.

Фишер не заема същата позицията, но заявява, че паричната политика не трябва да бъде изключвана като вариант за борба с балоните, защото не е ясно дали регулаторите имат всички нужни инструменти, за да предотвратят други кризи.

В същото време Ерик Розенгрен от Фед заяви, че има малко доказателства за възстановяване на американската икономика през първото тримесечие и затова централната банка не е в позиция да започне повишаване на лихвените проценти за първи път от 2006 г. насам. „Условията все още не са задоволени“, каза той.

Фед заяви, че ще повиши лихвените проценти, само когато види подобрение на трудовия пазар и е сигурен, че инфлацията се връща обратно към поставената цел от 2%. С малки изгледи за подобни резултати за първата половина от годината, Розенгрен заяви, че „това е достатъчен аргумент за търпение в паричната политика“.

Той добави, че политиците трябва да се замислят дали потребителите действат различно след финансовата криза, дали харчат по-малко и спестяват повече в сравнение с предишните възстановявания.

Според него в миналото Фед обикновено стартира затягащи цикли на фона на много по-силен растеж, отколкото в момента. „Данните са били разочароващи и преди, и една парична политика, разчитаща добре на тях, изисква потвърждение на цифрите, не само прогноза за по-добри времена“, заяви той.