17 години след 11 септември вече никой не се интересува от тероризма

Самият Тръмп сякаш е забравил този проблем. Тероризмът на практика отсъства от говоренето му по време на обществени изяви. Притъпяването на вниманието по отношение на тероризма поражда въпроси – дали това е добре, дали е трайна тенденция. Отговорът на първия въпрос е като цяло да. Американското общество се беше втренчило твърде много в проблема с тероризма за сметка на по-широките интереси на страната. Това е естествена последица от политическия дебат за тероризма, който е загубил връзка с реалността. Например, когато през 2014 г. сенатор Линдзи Греъм заяви пред Fox News Sunday: “Мисля за американски град в пламъци заради способността на терористите да действат в Сирия и Ирак“.

Една от значимите ползи от намаляването на вманиачаването по тероризма е, че най-голямото министерство – това на отбраната, започна да преразпределя ресурсите си. По-рано тази година министърът на отбраната Джеймс Матис представи Национална стратегия за отбрана, в която заплахата от ексремистко насилие беше заменена от „растящите заплахи от реакционни сили като Китай и Русия“.

Голямата заплаха от „Ал Кайда“ за извършване на катастрофални атентати с хиляди жертви (други групировки като ИДИЛ не се интересуват толкова от подобни сложни операции и се стремят повече към завладяване на територии) изглежда намалява заради хаоса в групировката, докато Русия се стреми да подкопае основания на правила глобален ред, а Китай работи за разширяване на влиянието си на няколко континента. Така че промяната е уместна, ако не и закъсняла.

Една от първите стъпки на Пентагона в ребалансирането на ресурсите му беше свързана с намаляването на операциите в Африка. Остава да видим дали това ще ограничи възможностите на бедни, но решителни страни като Нигер да увеличат усилията си в областта на контратероризма.

Това не означава, че терористичната заплаха е приключила и няма да се завърне. Въпреки че ИДИЛ беше победена в Ирак, много анализатори смятат, че групировката все още има много бойци, които са се окопали вместо да опитват да се борят с много по-мощен враг, и че тя скоро ще организира офанзива. Терористичните групировки процъфтяват в конфликтни зони и трайният хаос в Йемен е идеалната среда за Ал-Кайда в Арабския полуостров да увеличи силите си.

Предизвикателството да се справят с чуждестранни бойци, които се завръщат от Ирак и Сирия, продължава да занимава правителствата в цял свят. Въпреки че нивото на терористично насилие в глобален план намалява в последните няколко години, то е на исторически високо ниво и е малко вероятно да се понижи сериозно в обозримо бъдеще.

Това са само моментните предизвикателства. Джихадизмът ще остане мощна сила в идните години и вероятно десетилетия по няколко причини. С малко изключения, особено сред петролните монархии, Близкият изток и населени предимно с мюсюлмани страни като Пакистан остават в лоша, дори катастрофална форма. Икономическата стагнация е ендемична с малко нови работни места. Повечето хора в региона нямат реален политически глас или представителни институции. На запад, особено в Европа, интегрирането на мюсюлманското малцинство в най-добрия случай не е еднакво, като много представители на тази общност са разочаровани от ограничените им перспективи. Тези големи структурни факти няма да се променят бързо. САЩ ще трябва да продължат дълго време да инвестират в областта на контратероризма.

В същото време трябва да се признае, че Америка е добре защитена с отличен граничен контрол, способни правораздавателни органи и забележително разузнаване и армия, както показва убийството на Асири. С малко над 100 души, убити в САЩ от джихадисти след 11 септември, американците могат да се възползват от момента, за да променят колективното си мислете за терористичната заплаха. А именно, че е дошло време да приемат, че джихадисткият тероризъм е факт на съвременния свят, който може да бъде управляван, но не и изкоренен и че САЩ разполагат с отлични, макар и не съвършени, инструменти за тази задача. Това разбиране е предварителното условие да се предотврати прекомерната реакция, която накара САЩ да нахлуят в Ирак и създаде истерия през 2014 г., когато ИДИЛ се появи на сцената.

Ще се затвърдят ли тези разбирания? Президентът може да говори по-малко за ИДИЛ, но Америка продължава да е в хватката на разпалваната от Тръмп ксенофобия, както показват трайното му внимание към намаляването на имиграцията и увеличаването на престъпленията от омраза след началото на предизборната му кампания.

Малко е вероятно американският президент да се ангажира с новия фокус на Пентагона – предвид платформата на предизборната му кампания и видимите му топли чувства към Русия е чудно дали Тръмп дори е прочел резюмето на документа на Матис за реорганизиране на приоритетите на американската отбрана, когато се е озовал на бюрото му за одобрение.

Естеството на медиите не се е променило – социалните мрежи сякаш засилват отзвука от новините, които предизвикват прекомерно безпокойство. Може би много ще зависи от това колко време имаме преди следващата голяма атака и, разбира се, как ще изглежда това събитие. Това е тест, който не очаквам с нетърпение.

Даниел Бенджамин е директор на  John Sloan Dickey Center for International Understanding в Dartmouth College и е бил координатор за контратероризма в Държавния департамент между 2009 и 2012 г.