САЩ и Канада наложиха нови санкции на Русия

САЩ, в съгласие с Европейския съюз, Австралия и Канада, наложиха нови санкции срещу руски физически и юридически лица заради "продължаването на агресията им" срещу Украйна, предадоха Франс прес и БТА.

Санкционирани са шест физически лица и осем руски компании, сред които оръжейни компании. Те са включени в санкционния списък заради атаката срещу украински кораби в Керченския проток край Крим през ноември миналата година и заради подкрепата за проруските сепаратисти в Източна Украйна. Сред санкционираните физически лица има четирима руски представители на националната служба за гранична охрана и на бреговата охрана, замесени в атаката срещу трите украински кораба в Керченския проток. Санкциите предвиждат замразяване на авоари и забрана за търгуване със санкционираните.

"Призоваваме Русия да върне на Украйна конфискуваните кораби и да освободи задържаните членове на екипажа и да спазва суверенитета и териториалната цялост на Украйна", се казва в изявление на Държавния департамент. Двадесетте и четирима украински моряци са в руски арест след инцидента в Керченския проток.

В изявлението на департамента се припомня, че откакто "Русия е започнала кампанията си на агресия срещу Украйна" и окупацията на полуостров Крим, САЩ и техните трансатлантически партньори "показаха твърдото си противопоставяне на незаконните руски дейности, в това число и атаката в Керченския проток".

Същевременно ТАСС съобщава, че Канада е внесла в списъка си с антируски санкции 114 физически лица и 15 компании. Агенцията се позовава на изявление на канадската външна министърка Кристия Фрийланд.

В частност под канадските санкции попадат ръководителят на руската държавна нефтена компания Роснефт Игор Сечин, ръководителят на банката ВТБ Андрей Костин, бизнесменът Игор Ротенберг, пълномощният представител на руския президент в Южния федерален окръг на Руската федерация Владимир Устинов и директорът на руската гвардия Росгвардия Виктор Золотов. В санкционния списък попадат и компаниите Туполев, МиГ и Сухой.

В заведения иск Дерипаска моли Окръжния съд във Вашингтон да блокира използването от американското финансово министерство на „опустошителната сила“ на икономическите санкции, които според него не съответстват на американската Конституция.

САЩ наложиха санкции на алуминиевата компания „Русал“ и компанията-майка En+ през април 2018 г., когато Вашингтон включи в черен списък милиардера Дерипаска заедно с редица други влиятелни руснаци, заявявайки, че те са се възползвали от връзките си с руския президент Владимир Путин и от „зловредната дейност“ на страната в цял свят.

Вашингтон се отказа от санкциите срещу „Русал“ и En+ през януари след интензивна лобистка кампания, при която Дерипаска се съгласи да продаде дела си в En+. Санкциите срещу самия Дерипаска останаха в сила.

Говорителка на магната заяви, че той е завел иск срещу министерството на финансите, за да не позволи усилената му работа да бъде унищожена от „политически схеми“. Дерипаска посочва, че нетното му богатство е намаляло с над 7,5 млрд. долара, или около 81%, след налагането на санкциите.

САЩ посочиха като причина за санкциите твърдения, че магнатът е наредил убийството на бизнесмен и е имал връзки с руската организирана престъпност. Дерипаска многократно отхвърли обвиненията, наричайки ги неоснователни слухове, разпространявани от бизнес врагове.