Пред нас е нов суперцикъл при суровините

Всъщност старата икономика беше свръх изградена, натоварена с дългове и прекомерно замърсена. Докато старата икономика представлява само около 35 процента от световния брутен вътрешен продукт, тя генерира поне 2 пъти корпоративните загуби, има около 90 процента от нефинансовия дълг и създава 80 процента от вредните емисиите. Не е чудно защо инвеститорите предпочетоха големите технологични компании пред петрола и медта.

След срива на цената на петрола през 2015 г. на пазарите им дотегна унищожаването на богатство, което почти спря потоците от сделки в старата икономика. Китай спря агресивното стимулиране на губещи предприятия като въглищните мини. И тъй като изменението на климата излезе на първо място, инвеститорите придават по-голяма тежест на екологичните, социалните и управленските фактори (ESG), допълнително ограничавайки капитала.

Произтичащият от това спад на инвестициите попречи на нарастването на капацитета за прозиводство на суровини. Това е особено валидно за въглеводородите, където отливът от инвеститори поради ЕSG съображения задълбочи и без това нарастващия проблем с недостатъчните инвестиции.

Тежестта на тези ограничения в предлагането беше подчертана при преминаването на страните в режим на възстановяване от пандемията, разкривайки колко напрегната е станала старата икономика.

Пандемията имаше и допълнителен ефект, поставяйки социалните нужди в по-голяма степен в центъра на дневния ред на политиците. Такъв приобщаващ растеж само подчерта търсенето на физически стоки.

Шоковете в една част от системата сега се предават към други части. Намаленият добив на въглища в Китай засегна капацитета за топене на алуминий, създавайки недостиг на тази суровина. Намалената наличност на газ наложи принудителното му заместване с петрол, което генерира недостиг на последния. Продължаващото въздействие на по-малки, но чести сътресения върху напрегнатата система генерира възникващото явление, при което преходните шокове водят до устойчива физическа инфлация, чието начало виждаме днес.

Тук отмъщението на старата икономика ще остави своя отпечатък. Периодите на натиск върху цените на суровините ще се появят отново, тъй като съвкупното търсене среща неадекватна инфраструктура.

За да бъдат изпълнени целите на политиците за широк просперитет и мащабно изграждане на зелена инфраструктура, цените на суровините ще трябва да бъдат високи, за да осигурят стимул за инвестиции. Това е необходимо, за да се компенсират нарастващите рискове, свързани с дългосрочните проекти за капиталови инвестиции, и присъщите сложности, свързани с прехода към зелена енергия. Както се твърдеше още преди година, пред нас е нов суперцикъл при суровините.