Борбата в Либия не е само за петрол, намесени са и много милиарди

Битката, която води Триполи, не е само за властта на режима. Вече е започнала битка и за контрола на 70-те милиарда долара в Либийския инвестиционен фонд и за резервите на националната банка, пише днес вестник New York Times.

Във фонда е събрана не само огромна купчина пари, а и сериозен дял от активите на редица елитни компании в Европа - в това число 3 на сто от акциите на британското издателство "Пиърсън" - собственик на вестник Financial Times и на списание The Economist - и 7 на сто в италианския футболен клуб Ювентус.

Фондът, създаден през 2006 г., до неотдавна бе използван като вълшебна визитна картичка на неговия основател - сина на Муамар Кадафи Сейф ал Ислам, който се представяше и като реформаторът във фамилията. "Пиърсън" вече обяви, че "замразява либийския дял" и няма да плаша дивиденти върху него.

Фондът, заедно с либийската централна банка, има дял от 7 на сто и в италианската банка UniCredit.

Фондът бе използван от Триполи и като доказателство, че Либия се отваря към света. С негова помощ в орбитата на Кадафи бяха привлечени влиятелни фигури като членове на фамилията Ротшилд, британския принц Ендрю, бившия европейски комисар по търговията
Петер Менделсон, много хора от каймака на корпоративното общество в Италия, и двама влиятелни инвеститори в ценни книжа - Стивън Суорцмън от Блекстоун и Дейвид Рубинстейн от Карлайл.

САЩ имат намерение да замразят всички активи на Либийския инвестиционен фонд в американски институции, макар че засега не са обявени публично никакви имена. Във Великобритания на фонда няма да бъде разрешено да продава и репатрира активи, сред които - освен "Пиърсън" - има и малък портфейл от имоти в Лондон.

Все още е неясно доколко средствата, с които оперираше Кадафи- младши, са на разположение на Кадафи-старши.

На практика цялото богатство на Либия идва от петрола. Макар страната буквално да седи върху куп пари, използването на огромните суми за закупуване на оръжие на световния пазар или за плащане на услугите на наемници не е никак лесно.

Хора, които са следили отблизо работата на фонда, твърдят, че той се управлява със смесица от бюрократична инерция и липса на инвеститорски опит - ненапразно първата инвестиция бе направена едва през 2008 г.

Повечето от парите вероятно се държат в самата Либия или в други банки в Близкия изток - т.е. извън обсега на действие на санкциите на САЩ или на ЕС.

В допълнение към Либийския инвестиционен фонд, либийската централна банка разполага с резерви от порядъка на 110 милиарда долара, по данни на МВФ, което е около 160 процента от брутния годишен вътрешен продукт на страната.