И през 2013 година съдебната система в България е най-корумпирана

Осем процента от българите, които са били в контакт с институциите, са платили подкуп. За 38 на сто от тях това е било необходимо, за да се ускори процедурата, а за 30% това е била единствената възможност да получат адекватно административно обслужване. Това показват данните от Световния корупционен барометър за 2013 година на Transparency International, представени от Калин Славов, директор на Асоциация "Прозрачност без граници".

Те са получени чрез национално представително проучване, което обхваща 1002 анкетирани.

Основната причина за даването на подкуп е неефективната работа на публичните институции. Докладът отчита обаче и специфичната обществена култура на българина, която толерира корупцията – 27% са признали, че са дали рушвет в израз на благодарност. 17% са платили подкуп на полицията, 13 на сто - на съдебната система, 7% - на лекари и медицински сестри, толкова са дали пари и на служители от кадастъра. 3% са дали пари под масата на различните служби за регистрации, а 1% на данъчните.

През 2013 г. едва 16 на сто от българите са оценили усилията на правителството за борба с корупцията като ефективни, а през 2010 процентът е бил 42.

И този доклад, както и предишните, отчита, че най-силно рисковият и засегнат сектор от корупция е съдебната ни система. Сравнение с предишни издания на Барометъра дори има негативна тенденция в оценката. В последното проучване индексът е бил 4,3 при максимална стойност 5, а в настоящия се е качил до 4,4.
Водещо място има и здравеопазването – 4,2, и политическите партии - също 4,2.

Въпреки че България е страна, силно засегната от корупция, даването на подкупи в световен мащаб също се задълбочава. Последното проучване на международната правозащитна организация сочи, че в 107 държави корупцията се е увеличила през последните две години.

В ежегодния си барометър на световната корупция правозащитниците посочват още, че 27% от анкетираните 114 000 души са заявили, че са дали подкуп при ползването на публични услуги и при отношенията си с институции през последната година, съобщава BBC.

Налице са някои потискащи, макар и предвидими тенденции, съобщават от Transparency International. Два пъти по-вероятно е да платите подкуп в бедна, от колкото в богата държава. В една от три страни намазвате дланта на полицай, а в почти една от пет – на служител в съдебната система, уточняват от организацията.

Политическите партии, „движещата сила на демокрацията“, както ги определят в анализа, са приемани като най-корумпираната публична институция в 51 страни. До голяма степен това е така, защото корупцията не е само подкуп. Почти двама от всеки трима участници в изследването смятат, че личните връзки са онова, което кара нещата да се случват в публичния сектор, а един от всеки двама е убеден, че правителството в неговата страна е до голяма степен или напълно ръководено от групи със специални интереси.

Проучването на правозащитната организация разкрива, че хората както в САЩ, така и във Великобритания, смятат, че корупцията се увеличава. Макар че във Великобритания на медиите се гледа като на най-продажен сектор от публичния живот, те са следвани отблизо от политическите партии.

Има обаче и някои оазиси. Хората в Азербайджан, Камбоджа, Грузия, Судан и Южен Судан съобщават, че корупцията е намаляла през последните 2 години. Почти 9 от всеки 10 анкетирани твърди, че биха предприели действия срещу корупцията, а над две трети от онези, от които е бил поискан подкуп, заявяват, че са отказали да го платят.

От Transparency International обаче категорично, макар и с прекалено оптимистична нотка, заявяват, че за да продължи зловонието на корупцията да се разсейва, „правителствата трябва да въведат механизми на отчетност“, а „хората би трябвало да отказват да плащат подкупи, където и да им бъдат поискани и винаги, когато това е възможно“.

Други обаче смятат, че освен познатите фигури на алчния политик, хитрия таксиджия и податливия полицай корупцията е не толкова добре очертана и по-широко разпространена. Философът от Харвард Майкъл Сандъл рисува почти Шекспирова картина на корупцията в обществото, когато описва как затворниците плащат за подобрения в килиите си, пациенти плащат, за да прередят опашката в обществената болница или училищата дават по 2 долара на децата за прочетена книга.

Може би на първо четене всички трябва да поставим под съмнение предубежденията си за местата, ситуациите, морала и дори езика на корупцията.

Преди повече от 200 години великият политически мислител Едмънд Бърк предупреди, че „сред народи, които са корумпирани като цяло, свободата не може да просъществува дълго“. Ако това е вярно, корупцията заслужава нещо повече от досада или пренебрежение.