Нуждае ли се още светът от Световната банка?

Винаги ще има нужда от институция като Световната банка (СБ). Но няма нужда от Световна банка с повече от 10 000 служители, пише Bloomberg View.

Президентът Джим Йон Ким опитва да реформира банката – една от международните финансови институции, която се роди с подписването на споразумението за създаването на Бретън-Уудската система на 22 юли 1944 г. Ким все по-често среща съпротива и критики относно неговите привилегии - субсидиите за паркиране, пътуванията в бизнес класата и щедрите гощавки. По-голямата опасност за Ким обаче е, че той е твърде плах.

Ким е прав, че всеобхватната цел на банката би трябвало да бъде оказването на помощ на близо 1 млрд. души, които живеят с по-малко от 1,25 долара на ден. Тя може да бъде постигната чрез допълване, а не чрез конкуриране, на частния сектор.

Институцията, която се бори с бедността, кредитирайки развиващите се държави за строителството на пътища, училища, язовири и други публични проекти, е раздута и бюрократична. А това дори не са най-големите й проблеми.

По силата на свое собствено допускане банката се бори за обществена значимост сега, но от каквато нейните клиенти вече нямат нужда. Растящата средна класа на развиващите се държави привлича частния капитал и понижава нуждата на страните да заемат средства от СБ.

Повече от 1 трлн. долара на година потичат от частния сектор и големите филантропи към развиващите се икономики. За сравнение – официалната помощ за развитие възлиза на 125 млрд. долара. През 2013 г. СБ отпусна нови кредити на стойност по-малко от 35 млрд. долара.

През последните месеци африканските страни емитираха държавни облигации за милиарди долари, за да финансират публични проекти. През юни Кения успешно продаде на международните инвеститори еврооблигации на стойност 1,5 мрлд. долара, като можеше да пласира поне 5 пъти повече. Конкурентната на СБ банка за развитие, която миналата седмица Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) съобщиха, че ще създадат, е още един знак, че СБ вече не се намира в центъра на икономическото притегляне.

Считано от този месец, Ким променя организацията на СБ от досегашните шест географски региона на 14 глобални области за прилагане на експертно мнение. Между тези сектори попадат общественото здраве, енергетиката, селското стопанство и управлението. Идеята е, че с тези промени ще се стимулира трансграничното сътрудничество с цел експерт, например, по производството и преноса на електроенергия да съветва всяко правителство, било то на държава от Азия или Африка.

Освен това Ким възнамерява да съкрати разходи за 400 млн. долара, или 8% от бюджета, както и 1 000 души в следващите години. Същевременно той разширява фокуса на действие на банката по посока изкореняване на крайната бедност и повишаване на доходите на най-бедните 40% от населението в световен мащаб до 2030 г.

Това е полезно, но закъсняло ребалансиране. Все пак то може да бъде още по-амбициозно. Там, където частният капитал може да се намеси – например най-вече в страните със средни доходи като Китай и Индия, банката трябва да отстъпи.

И което е по-важното – СБ трябва да премисли основния си подход за финансиране на публични проекти. В Източна Африка банката си сътрудничи с други групи за взаимопомощ и с Европейския съюз за осигуряването на финансиране за изграждането на хидроенергиен проект. Той ще бъде публична собственост на Бурунди, Руанда и Танзания, но ще бъде управляван частно.

От шепата институции, които роди триседмичната сбирка преди седем десетилетия в  Mount Washington Hotel в Ню Хемпшир (при 11 долара за нощувка, двойно настаняване и пълен пансион) СБ е надживяла своята цел. Но тя все още не си е изпълнила ролята. За да се възвърне отново значението й обаче, институцията ще трябва да направи повече от това просто да промени организационната си структура.