НАТО е изправена пред сериозно изпитание

Източна Европа и най-вече Полша и балтийските страни настояват Алиансът да разположи постоянни бази в региона, които да възпрат потенциална руска атака, припомня изданието. Германия обаче отхвърли идеята заради споразумение с Русия от 1997 г., което предвижда организацията да не разполага значителни бойни сили на изток, въпреки че по-късно Расмусен посочи, че все пак се планират нови бази в региона. Но по-голямата част от членовете на НАТО считат подобрения "бърз график за намеса" за по-малко агресивно и по-гъвкаво решение.

Както и да е – всеки отговор на руските амбиции ще струва повече пари. И това е чувствителен въпрос за много държави членки. 28-те съюзници са се съгласили да похарчат най-малко два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Въпреки това засега само Съединените щати, Великобритания, Естония и Гърция действително се придържат към тази цел. Заради кризата в Украйна седем други страни са декларирали готовността си за постигане на тази цел. Въпреки това обаче може да отнеме години, преди да се стигне до това. 

България пък ще поеме ангажимент през 2015 г. да повиши дела на финансиране на армията от 1,33% на 1,5% от БВП, заяви през уикенда президентът Росен Плевнелиев. След това плавно, спрямо възможностите, до 2020 г. този дял следва да достигне до 2% от БВП.

НАТО финансира заедно само някои пера - например централата в Брюксел и редица ведомства и командните центрове. За тази цел са нужни около 3 милиарда евро годишно.  Европейците в продължение на много години посочваха като причини за ниските си военни разходи „боледуващата“ икономика и като цяло по-спокойната геополитическа ситуация. Но сега икономиката започва бавно да се възстановява, и „квази войната“ се провежда в предния двор, което означава, че САЩ имат нов лост за натиск под ръка.