Схизмата на Близкия изток - заплаха за още разруха през 2016 г.

Има един образ, който съм виждала много пъти в миналото, но през последните дни на 2015 г. бе необичайно освежаващ, пише Рула Халаф за Financial Times. Блестяща коледна елха в близост до джамията, която владее хоризонта в центъра на Бейрут.

Рядка гледка в по-голямата част от Близкия изток, тази коледна елха е почти клише в мултиконфесионалния Ливан, където някои мюсюлмани се присъединяват към празниците толкова ентусиазирано, колкото и съседите им християни.

Гледката обаче има по-голям отзвук в края на една година на неконтролируем хаос, причинен от сунитските джихадисти, унищожаващи малцинства и прогонващи все по-малкото християни извън региона. Коледната елха до джамията и Дядо Коледа от плакатите наблизо улавят слабата надежда, която остава.

По време на празниците имаше дори повече поводи за оптимизъм в Ливан. Политическите слухове бяха, че Саудитска Арабия и Иран обсъждат решение на дългата политическа борба между съответните им сунитски и шиитски ливански съюзници, двете от най-големите малцинства. Сблъсъкът отрови сунитско-шиитските отношения и спря президентските избори, обричайки страната на конституционен вакуум.

Много хора бяха убедени, че Техеран и Рияд са решени да не позволят напрежението между религиозните общности в Ливан да се превърне в поредния конфликт в Близкия изток, а войната в съседна Сирия да се разпространи. Споразумение по президентските избори, предполагаха някои, би бил първият признак за по-широко сближаване между двете регионални суперсили.

Надеждата обаче никога не е безопасен залог в Близкия изток. И както често се случва тя приключи само два дни след началото на новата година. По времето, когато напусках Бейрут, пише Халаф, отношенията между Саудитска Арабия и Иран бяха ескалирали в абсолютна дипломатическа криза, след като Рияд екзекутира шиитски духовник, който бе рязък критик на управляващото семейство.

Затова и трябва да благодарим именно на Рияд, че прогнозите за 2016 г. са толкова лесни за правене и, за съжаление, изключително мрачни.

Забравете за президент на Ливан. Забравете за мир в Йемен, където Саудитска Арабия е във война срещу подкрепяните от Иран бунтовници хути. Спирането на огъня бе отложено преди няколко дни.

Малко сцепление ще има в преговорите по Сирия, където Иран се биe заедно с режима на Башар Асад, докато Саудитска Арабия финансира и въоръжава бунтовническите групи. Шансовете да се намери решение на 5-годишната гражданска война в Сирия чрез подкрепяни от САЩ и Русия преговори никога не са били добри. Сега те реално не съществуват.

Международната борба срещу ИДИЛ в Ирак и Сирия ще продължи, може би дори по-устремено, през 2016 г. ИДИЛ ще пострада, със сигурност ще изгуби голяма част от територията си. Но без политически решения сектантството ще разцъфне в Ирак, а и в Сирия. Няма да бъдат пощадени нито мюсюлманските мнозинства, нито пръснатите малцинства.

Решението на Рияд да екзекутира шейх Нимр ал-Нимр бе взето, за да спечели краткосрочни политически дивиденти у дома, но на цената на опасни последици за региона.

Убиването на шиитския духовник бе част от вълна екзекуции, която включваше десетки сунитски екстремисти от Алкайда – съперника на ИДИЛ, хвърлени в затвора. Неговата смърт бе послание към радикалните сунитски симпатизанти, които рискуват да бъдат подведени от ИДИЛ:  че въпреки екзекуциите Саудитска Арабия остава защитник на сунитите във времена на засилено съперничество с шиитски Иран.

Предсказуемо, шиитските общности в региона се разяриха. Поддръжниците на твърдата политика в Техеран разграбиха и подпалиха саудитското посолство. Тези действия са в следствие и на вътрешни съображения: иранските хардлайнери са решени да подкопаят умереното правителство на Хасан Рухани преди парламентарните избори през февруари и да унищожат желанието му да реабилитира Ислямската република.

Вместо затопляне на иранско-саудитските отношения тази година явно ни подготвя за още по-голяма поляризация. Саудитско-иранският сблъсък няма да доведе до директна военна конфронтация, но разпалвайки религиозните страсти, той може да създаде също толкова заплашителен резултат.

Тези, които вярваха, че 2015 г. е отбелязала пика на опустошение на Близкия изток, ще трябва да помислят отново. През тази година явно ще има много повече възможности за разруха.