Иран очаква в страната да се влеят чужди инвестиции за 50 млрд. годишно

Премахването на санкциите срещу Иран може да доведе до чужди инвестиции за поне 50 млрд. долара годишно, с което да се финансира възстановяването на икономиката, ударена от срива на петрола, заяви гуверньорът на централната банка на страната, цитиран от Bloomberg.

„Нашата страна може да поеме сериознен обем от чужди инвестиции, имайки предвид потенциала ѝ“, заяви Влаллах Сейф в интервю в сряда от офиса си в Техеран, само няколко дни след като търговските и финансовите ограничения бяха вдигнати. „Мисля, че сума от над 50 млрд. долара на година не е пресилена“, казва той.

Краят на изолацията на Иран предизвика вълна от интерес към икономиката на стойност 400 млрд. долара, в която се намират едни от големите запаси на изкопаеми горива в света и сравнително неизползван ресурс за глобален бизнес заради 10-годишната изолация. И все пак някои анализатори предупреждават, че непрозрачната бюрокрация и продължителните политически стигми ще накарат компании да навлизат по-предпазливо.

Иран вече извлича ползи от прилагането на ядрената сделка миналата година, договорена със световните сили, включително САЩ и Европейския съюз, които бяха първопричини за санкционния режим. Петролни приходи за около 32 млрд. долара, преди замразени в международни сметки, сега са достъпни и вероятно ще бъдат използвани за закупуването на суровини, заявява Сейф.

Перспективата за повишаване на иранското производство на суров петрол допълнително потисна цените на петрола, които са се понижили с около три четвърти от нивата си от средата на 2014 г. Това ще ограничи икономическия растеж на Иран за годината, която според иранския календар приключва този март, казва Сейф. Той предвижда разширяване с по-малко от 3% през този период, но допълва, че може да се ускори до 5-6% през следващата иранска година до март 2017 г.

През следващите месеци ще се наблюдава придвижване към нормализиране на валутния режим и финансовата система на Иран, казва Сейф.

Според него двойните обменни курсове – един, определен от централната банка, и по-конкурентен неофициален пазарен курс, трябва да бъдат унифицирани през следващите шест месеца. Повторното навлизане на банките в глобалната система ще се случи по-бързо. Според Сейф повечето кредитори вече са подали необходимите документи в Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication (SWIFT) и практически трябва отново да бъдат свързани в рамките на няколко дни.

Банка Saderat, най-голямата банка в Иран, все още е обект на санкции и ще представи случая си пред финансовото министерство, за да се освободи от ограниченията.

Санкциите, заедно с хлабавата парична политика по време на бившия президент Махмуд Ахмединаджад, са натоварили иранските банки с едно от най-високите съотношения на необслужвани заеми в региона след Либия и Йемен, твърди Международният валутен фонд. Сейф казва, че по проблема се работи, като рисковите заеми са се понижили до 12,6% от всички кредити, или около 30 млрд. долара, от 15% преди две години.

„Един от методите, които оценяваме по отношение на решаването на този проблем, е създаването на компании за управление на активи, които могат да купят част от тези лоши заеми“, казва той.

Шефът на банката коментира още, че Иран ще обмисли привличането на средства от международните дългови пазари в бъдеще чрез емитиране на облигации, деноминирани в евро, въпреки че това „не е един от първите ни приоритети“ и ще зависи от това колко преки чужди инвестиции страната може да привлече.