Световната банка снижи прогнозите си за растеж на България

Световната банка рязко снижи прогнозата си за ръста на икономиката на България за 2018 г. и за следващите няколко години. Според новия годишен доклад на банката Global Economic Prospects за 2018 г. икономиката на страната се е разширила с 3,3%, докато при предишните прогнози от лятото очакванията бяха за ръст от 3,8%.

Перспективите са негативни и за в бъдеще. За настоящата година банката очаква ръст на икономиката от едва 3,1% при предишни прогнози за 3,6%. През следващата година икономиката ще се забави дори повече – до 3,0% (3,6% в летните прогнози), а през 2020 г. ръстът ще стигне 2,8%.

Според Световната банка забавящият се растеж в еврозоната е отслабил положителните търговски и финансови ефекти, които преди това са подкрепили активността в няколко страни в Европа и Централна Азия, включително България. Негативно влияние върху икономиката на страната са имали още забавящият се износ и недостигът на работна ръка.

Перспективите не само пред България обаче изглеждат по-мрачни. Световната банка очаква глобалният икономически растеж да се е забавил леко до 3,0% през 2018 г. и да намалее с 0,1 пр.п. през тази година. За следващите две години очакванията са за растеж от 2,8%. За сравнение, в предишните си прогнози банката очакваше ръст от съответно 3,1%, 3,0% и 2,9% през 2018, 2019 и 2020 г.

Според институцията международната търговия и производствената активност са се влошили, търговските напрежения остават силни, а някои от големите развиващи се пазари преживяват значителен натиск върху финансовия пазар.

Растежът в развитите икономики се очаква да се забави до 2% тази година. Забавящото се външно търсене, нарастващите разходи за заеми и постоянните политическите несигурности вероятно ще натежат върху перспективите пред нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Икономическият ръст на тази група ще остане стабилен, но все пак по-слаб от очакваното през тази година на ниво от 4,2%.

„В началото на 2018 г. глобалната икономика работеше на всички обороти, но изгуби скорост през годината и пътят през тази година може да стане още по-труден“, коментира главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева. „Докато икономическите и финансовите насрещни ветрове се засилват за нововъзникващите и развиващите се страни, напредъкът на света към намаляването на крайната бедност е в опасност. За да запазим инерцията, държавите трябва да инвестират в хората, да стимулират приобщаващ растеж и да изградят устойчиви общества!“.

Що се отнася до отделните региони, за Европа и Централна Азия банката посочва, че остатъчните ефекти от финансовите трудности в Турция вероятно ще натежат върху ръста на региона тази година, забавяйки се до 2,3% през 2019 г. Очаква се Турция да премине през слаба активност и икономиката ѝ да се забави до 1,6% заради високата инфлация, високите лихвени проценти и слабото доверие, което ще удари потреблението и инвестициите.

Растежът в западната част на региона, без Турция, също ще се забави. Полша се очаква да отчете по-слаб ръст до 3,9%, повлияна от забавянето в Турция. Източната част на региона също ще последва подобна тенденция, а големите икономики, включително Русия, Казахстан и Украйна, ще загубят инерция.

Ръстът в еврозоната се е забавил значително през 2018 г. до 1,9%, което е с 0,2 пр.п. под предишните прогнози. износът най-вече е остлабнал, което отразва по-ранното поскъпване на еврото и забавящото се външно търсене. Икономиката ще продължи да върви надолу и растежът ѝ ще стигне 1,6% през 2019 г. и средно 1,4% през 2020-2021 г., докато паричните стимули биват спирани и ръстът на глобалната търговия става все по-умерен.

Що се отнася до САЩ, оценката на доклада е, че ситуацията на страната остава сравнително стабилна. Икономиката вероятно се е разширила през 2018 г. с 2,9%, което е дори малко над предишните прогнози. За тази година банката запазва очакванията си за ръст от 2,5%, но за 2020 г. рязко ги снижава до 1,7%. Според доклада растежът в страната ще продължи да бъде подкрепян от фискалните стимули в краткосрочен план, което обаче вероятно ще доведе до по-големи и трайни фискални дефицити.

По отношение на Китай оценката сочи съвсем леко забавяне спрямо предишните прогнози. Икономиката вероятно се е разширила с 6,5% през 2018 г., но растежът ще се забави до 6,2% през тази и следващата година, докато местното и външното ребалансиране продължава. Властите в Китай преминават към по-хлабави парични и фискални политики в отговор на по-предизвикателната външна среда, включително ескалиращите търговски конфликти. Тези политически стъпки се очаква до голяма степен да компенсират прякото негативно влияние от по-високите мита върху износа от Китай.

Макар че вероятността за рецесия в САЩ да е все още слаба, а забавянето в Китай да е постепенно, очевидно по-слабата от очакванията активност в двете най-големи икономики в света може да има сериозно влияние върху глобалните икономически перспективи. Стимулите са засилили краткосрочните перспективи в двете страни, но могат да допринесат за по-рязко забавяне на по-късен етап.

Едновременно силно забавяне на американската забавяне и по-остро от очакваното такова в Китай значително ще увеличи вероятността за рязко забавяне в глобален план, а това ще се отрази негативно на перспективите пред останалите страни чрез търговските, финансовите и суровинните пазарни канали. Глобален спад ще се отрази особено пагубно на онези нововъзникващи и развиващи се пазари, които нямат широко политическо пространство да отговорят на шоковете.