Лагард: Износителките на петрол не са се възстановили от шока през 2014 г.

Износителите на петрол не са се възстановили от големия шок на цените на петрола от 2014 г., заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) днес и предупреди за харченето на пари за безсмислени проекти, предава Ройтерс.

“На фона спада на приходите, фискалните дефицити намаляват бавно, въпреки значителните реформи както на разходите, така и на приходите”, коментира Лагард по време на конференция в Дубай. “Това доведе до рязко нарастване на публичния дълг от 13% от БВП през 2013 г. до 33% през 2018 г.”.

Лагард заяви, че несигурността в перспективите за растеж на страните износителки на петрол е свързано и с ходовете на страните да се насочват бързо към възобновяема енергия през следващите няколко десетилетия, което е в съответствие с Парижкото споразумение за климата.

Тя твърди, че има възможност за подобряване на фискалните рамки в Близкия изток. По думите ѝ правителствата в региона обаче биха могли да се изкушат да подкрепят безсмислени проекти, вместо да инвестират в хора и производствен потенциал.

Саудитска Арабия, най-голямата икономика в Близкия изток, разкри, че планира три големи проекта, включително NEOM - икономическа зона за 500 млрд. долара, обявена от принц Мохамед Бин Салман. Този проект е подкрепен от държавния фонд на страната - Public Investment Fund.

Освен това Лагард заяви, че в региона е обичайно суверенните фондове директно да финансират проекти, заобикаляйки нормалния бюджетен процес, а държавните предприятия в някои страни имат големи заеми извън бюджета. Тя твърди, че износителките на петрол могат да последват примера на други богати на ресурси страни като Чили и Норвегия, като използват фискалните правила за защита на приоритети, като социалните разходи, от нестабилността на цените на суровините.

Сред износителите на петрол в Близкия изток, растежът се е увеличил, но все пак е под нивата преди финансовата криза, допълва Лагард. Фискалният дефицит остава висок, а публичният дълг се е увеличил бързо - от 64% от БВП през 2018 г. до 85% десетилетие по-късно. Държавният дълг вече надхвърля 90% от БВП в почти половината от тези страни.

По повод световната икономика Лагард заяви, че МВФ не вижда задаването на глобална рецесия, но рисковете за глобалния растеж се увеличават заради търговските проблеми и затягането на финансовите условия.

Международният валутен фонд ревизира прогнозата си за глобалния икономически растеж до 3,5% тази година, или с 0,2 процентни пункта под това, което обяви през октомври.