Великобритания преследва нулеви нетни емисии парникови газове до 2050 г.

Великобритания е лидер в борбата с климатичните промени, намалявайки емисиите си на въглероден двуокис с над 40% спрямо 1990 г. Сега обаче правителствената комисия за климатични промени иска да постави далеч по-висока цел – нулеви нетни емисии парникови газове до 2050 г., пише Bloomberg.

Макар че не отговаря на последните изисквания на климатичните активисти, тази цел все пак е амбициозна и поне теоретично изпълнима. Ако Великобритания подходи реалистично към тази си задача, то тя може да утъпче пътя за всички развити страни в избягването на опустошителни климатични промени.

Въпросът, който винаги изниква, когато държавите си поставят емисионни цели, е дали политическата воля е достатъчно силна, за да се предприемат драстични промени в поведението и технологиите.

За да сме точни, Великобритания не е напът да постигне дори по-скромната цел, която си постави – 80% снижаване на вредните емисии до 2050 г. Въпреки това има основания да се смята, че лидерите сега може би разбират по-добре неотложността.

Климатична тревога бе обявена от Лейбъристите, Шотландската национална партия и Уелската асамблея. Подобен език използва и министърът на околната среда от управляващите консерватори Майкъл Гоув.

Всички страни трябва да се обединят около списък с реформи. Складирането на въглеродните емисии според някои е необходимост. Въпреки, че тази технология е все още в развитие, над 40 големи проекта са в ход по света.

Правителственият доклад по темата очертава редица още по-нужни усилия – фермите ще трябва да се фокусират повече върху производството на биомаса и изолирането на въглеродните емисии (все още несигурна стратегия), хиляди хектари ще трябва да бъдат отново залесени, а градските сгради ще се нуждаят от преоборудване за целите на отоплението с нисковъглеродни емисии. Колите на бензин и дизел ще трябва да бъдат изтеглени доста преди досегашния краен срок – 2040 г.

Дори всички начертани мерки да се изпълнят, комисията смята, че целта не би се изпълнила, ако хората не променят начина си на живот, като например ядат по-малко месо, ограничат въздушните пътувания и намалят отоплението през зимата. Последните климатични протести показаха, че има значителна обществена подкрепа, но въпреки това убеждаването на британците да променят навиците си ще изисква гигантска публична кампания.

Всички тези усилия ще костват средства, които се оценяват на 1-2% от БВП.

Ще се изисква и лидерство. Първоначалната правителствена реакция на препоръките на комисията не бе окуражителна. Може би вниманието на премиера Тереза Мей е отклонено от сагата с Brexit, но тя трябва да се счита за предупредена за кризата с потенциално по-големи последствия – климатичните промени.

Предизвикателството не е само пред Великобритания. Ако държавите се съобразят единствено с обещанията за ограничаване на емисиите съгласно Парижкото споразумение, до края на века средната температурата може да се повиши с 3 градуса – недопустимо увеличение. Ако от друга страна повечето страни се придържат към политика на нулеви нетни емисии, то шансовете за ограничаване на повишението до 1,5 градуса ще бъдат много добри.

Великобритания, държавата, която стартира индустриалната революция, вече демонстрира, че е възможно емисиите да бъдат намалени без да страда икономическият растеж. Тя похвално намали дела на въглищата в производството на електроенергия до само 5% през миналата година спрямо 40% преди шест години, а наскоро постави рекорд от 5 дни без да гори въглища. Страната трябва да продължи работаta в тази насока, за да покаже на света как катастрофалните климатични промени мигат да бъдат избегнати.