Някои от работните места, които съществуват днес, може да изчезнат след няколко десетилетия. Вероятно на тяхно място ще се появят други – например проектанти на виртуалния свят. Подобни професии обаче ще изискват повече творчество и гъвкавост и не е ясно дали 40-годишен безработен таксиметров шофьор или застрахователен агент ще може да направи прехода. А дори някак да успее, напредъкът се случва толкова бързо, че след десет години може да му се наложи отново да смени квалификацията си. Израелският писател и историк Ювал Ноа Харири казва, че големият проблем днес не е в създаването на нови работни места, а на такива, в които хората да са по-добри от алгоритмите. Според него до 2050 г. може да се появи нова класа от хора – „безполезната класа“. Не просто безработни, а без нужната квалификация за намиране на работа.
Затова ученето през целия живот, придобиването на нови знания и умения стават все по-важни. В някои случаи компаниите „връщат служителите си на училище“, за да придобият повече лидерски умения, а в други – за да получат информация по актуални теми като науката за данните (data science), изкуствения интелект, блокчейн, въздействието на технологиите върху бизнеса, разказва проф. Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy, част от Виенския университет по икономика и бизнес. Барбара
Проф. Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy
Според Томас Функе, управляващ директор на пространството за съвместна работа TechQuartier и водещ на кариерни работилници в университета, като този за служители на Proschе, автомобилната индустрия в момента преживява промени, сравними с тези във финансовия сектор преди десет години, когато бизнес моделът на традиционните финансови институции беше заплашен от технологични гиганти в разплащанията като PayPal. „Автомобилните компании са изправени пред редица предизвикателства, свързани с навлизането на нови играчи на пазара като звеното на Google за автономни коли Waymo и компанията за електромобили Tesla на Илон Мъск. Паралелно с това се изменят възприятията на клиентите, които все повече се стремят да ограничат въглеродния си отпечатък, а това намалява привлекателността на шофирането“, обяснява Функе. Огромните и ускоряващи се промени, които текат в момента, карат традиционните компании да преосмислят бизнес моделите си и да подготвят служителите си за трансформацията чрез промяна на начина на мислене и на уменията им. Томас
Томас Функе, водещ на кариерни работилници във WU Executive Academy
Първата крачка към промяната обаче е осъзнаването на необходимостта от нея, а това се оказва нелека задача за корпорациите на Стария континент, някои от които имат над 200-годишна история. „Класически пример е Nokia. Тя имаше близо 150 хил. служители, но пропусна влака на дигиталната фотография“, казва Функе. Към края на 2017 г. служителите на компанията в цял свят бяха 103 хил., а в началото на тази година тя обяви, че планира да съкрати още 1330 работни места във Финландия, Франция и Германия.
Банкови гиганти като Commerzbank и Deutsche Bank също обявиха тази година, че закриват съответно 10 хил. и 20 хил. работни места, а най-старият туроператор в света Thomas Cook обяви фалит в края на септември. Според Функе най-сериозният проблем на традиционните компании в Европа е, че предпочитат да лежат на старите си лаври и не прилагат достатъчно иновации. Добри примери обаче не липсват. „Холандската банка ING промени напълно структурата си и въведе по-гъвкава организация на работата. Производителят на играчки Lego се справи добре с първата вълна на интернет през 2004-2005 г. благодарение на промяната на бизнес модела си, а испанската верига магазини за дрехи Zara, която е собственост на Inditex, също се трансформира доста добре“, изрежда Функе. Според него компаниите в Европа с най-добро развитие през последните 20 години са тези, които са били подготвени за несигурността. „Те имат достатъчно капацитет, за да експериментират и изпробват нови неща и по това се различават от арогантните корпорации с дълга история, които отстояват старите си бизнес модели, смятайки, че те ще продължат да работят добре и през следващите десетилетия“, обобщава Функе.
Начините за правене на бизнес се изменят и знанието на компаниите за поведението на клиентите им придобива ключово значение в борбата за конкурентно предимство, смята проф. Кармен Абрил, преподавател по иновации и маркетингово управление във WU Executive Academy. „Балансът в маркетинга се променя. Преди бизнесът имаше властта да решава какво да маркетира, а сега потребителите са в по-силна позиция, защото могат да се информират не само чрез компаниите, но и посредством социалните мрежи и разговори с други потребители. Те имат повече възможности за избор и могат да унищожат или засилят репутацията на дадена компания“, казва проф. Абрил. Кармен
Проф. Кармен Абрил, преподавател по иновации и маркетингово управление във WU Executive Academy
Разстройването на бизнес моделите в маркетинга разклаща позициите на утвърдени лидери на пазара от нововъзникващи компании. Проф. Абрил дава за пример онлайн бранда Dollar Shave Club, който през 2016 г. беше придобит от Unilever. Компанията с 600 служители в цял свят, която доставя висококачествени самобръсначки до вратата на клиентите си срещу абонамент от едва 1 долар на месец, се конкурира успешно със световния лидер на пазара Gillette. Гигантът пропусна да забележи навреме промяната на навиците за пазаруване и все още се бори да навакса изоставането си в онлайн продажбите на мъжки принадлежности за бръснене, където Dollar Shave Club е лидер.
В световен план компанията, която преживява най-интересните промени на бизнес модела си, е Amazon, смята Томас Функе и изтъква, че те се случват въпреки факта, че тя все още е относително млада компания с едва около 20-годишна история. „Традиционният модел на гиганта в търговията на дребно се основава на покупки и доставки, като през годините компанията непрекъснато скъсява времето и намалява разходите при доставка на продукта. За клиентите вече не е необходимо да чакат една седмица, а само ден или дори няколко часа, за да получат закупената стока от сайта й. През 2013 г. обаче Amazon предприе промяна на модела си и сега той е ориентиран към доставка без покупка, т.е. клиентът да получава продукта и да решава на прага на дома си дали иска да го купи или не“, разказва Функе. Благодарение на трупаните години наред бази данни гигантът в електронната търговия има претенциите, че знае по-добре какво искат клиентите му от тях самите. „Когато влезете на сайта на Amazon, за да си купите даден продукт, компанията ви предлага да добавите още стоки в кошницата си въз основа на събраните данни за предпочитанията ви. За момента само 5% от предположенията й за допълнителни стоки, които биха се харесали на клиентите до такава степен, че да вземат импулсивно решение да си ги купят, са верни, но когато точността достигне 90%, а това ще се случи до пет-шест години, тя ще доставя продукти до дома на клиентите си и те ще решават на прага си дали да ги вземат или не“, прогнозира Функе.
преди 5 години --Мениджърите ще запазят превъзходството си над изкуствения интелект в бъдеще, ако се съсредоточат върху човешката си страна и използват меките си умения, като същевременно възложат рутинните задачи на роботите, казва тя. Проф. Щьотингер е спокойна за бъдещето--За съжаление това не е вярно! Да речем има оперативка и в залата има 30 човека. Шефа (Изкуствен интелект), може за секунда да сканира и анализира лицата, емоциите, реакциите и думите на всички през цялата среща. След това, за още 1 секунда да ги сравни с профила на човека - като почне от майка му и зодията му, до всички негови характеристики и предишни действия във фирмата. След това може да го покани на лична среща и да говори с него 1 час. Да му обърне специално внимание, да го разбере, да му отговори на въпросите и да му помогне или да го убеди, че не е съвсем прав. И всичко това едновременно, асинхронно с всички 30 човека от оперативката. А, през това време разбира се ще е свършил всичката регулярна работа по документи и отговаряне на имейли. И няма да се е уморил грам. Това е съвсем реално и съвсем близко, до 2-5 години. И най-добрия мениджър не може да обърне на всички и всичко достатъчно внимание. И най-добрия човек, не може да се занимава да анализира всеки служител по отделно и да взима в предвид всички негови плюсове и минуси.Това е много добре и много зле едновременно. Ще станем твърде зависими от AI в даден момент и ще му служим, и ще изпълняваме, и ще сме доволни, докато не стане нещо или няколко неща много лоши и тогава си нямам на идея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Има кредит, за това са измислили кредитните карти. Един път си роб на капитала и 2 ри път, чрез кредита пак си роб. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години точно за това и аз казах че икономиката и индустрията трябва да са слуга на обществото... те са зада живеем по добре и по лесно, но ако накрая резултата е обратния ... за чий са ни нужни ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Аз едно нещо не мога да разбера - хубаво въвеждаш машини, въвеждаш изкуствен интелект, уволняваш работници ....ама нали в края на краищата произведеното от теб ще трябва да бъде купено от някой...(не говоря за Б2Б бизнесите)...и какво се оказва - произвеждаш нещо с машини, ама после няма на кой да го произведеш... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Като гледам, 2050 г. е след 30 години. Едва ли нещо кой знае какво ще се промени, като имам предвид какво се е променило за изминалите 30 г. Единственото, което се промени, е, че за тези отминали 30 г. затвориха смесения ни магазин. Също така затвориха и кръчмата. Селото ни обезлюдя, а тия, които останахме, си продължихме да караме по старому. Нямаше безполезни сред нас, нямаше да има и занапред, защото всеки се бореше със земята за насъщния. Това беше борба, на която края на времето и краят на историята нямаше да дочака. След 30 г. във време на високи и свръхвисоки технологии е възможно също толкоз малко нещо да се промени. Най-много да отворят пак смесения ни магазин, а може и кръчмата. Безполезната класа от горното писание ще хване мазния влак за Видин и ще се завърне в бащината къща. И когато вечерта смирено угасне, след 2 ракии в кръчмата ще захъркат в тихите пазви на нощта. Ще се борят със земята и вечер ще гледат Залеза на Запада, докато Фукуяма не измисли нещо друго. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години и нека едно е ясно, преди всички икономиката и индустрията трябва да работи за обществото иначе няма смисъл от нея ...В момента сме на обратното, обществото слугува на индустрията, а на всеки еидн пишман "капиталист" трябва да му е ясно, че без хора - няма индустрия. Да не говорим че почти на всякъде хем се оплакват че няма образовани кадри, но процеса по образователна сегрегация продължава с пълна сила... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Импа продава застраховки, мислиш ли че си има малка идея кво е дата център или производство ? неговата логика е елемнтарна, инвестирал е в газ и перол.. Мъск прави електрички, следователно е враг ! точка! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Според него до 2050 г. може да се появи нова класа от хора безполезната класа.======Някак от само-себе-си се натрапва паралел с исторически фигури и събития от преди около 200 години, когато други обществени визионери, с претенцията си да отреждат съдбата на големи групи от хора, са хвърляли предизвикателни присъди, като арбитри от последна инстанция и ми се струва, че резултатите няма да са много по-различни утре (говоря за това близко бъдеще, за което става въпрос в статията), от тези, които са били вчера ...... веднъж някой такъв визионер, ще посъветва хората : като няма хляб , да ядат пасти, друг път повелята на друг ще бъде : промени се или изчезни , но и в двата случая на пода ще се търкалят отрязани визионерски кратуни. Бeзполезните класи имат изключително досадния навик, всеки визионер и лидер, които им обяснява, че са излишни и безполезни, да го лишават от поне едни 20 см. от телесният му ръст и да го заменят с друг, който приема по-сериозен ангажимент за настоящето и бъднините им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години "Банкови гиганти като Commerzbank и Deutsche B***nk също обявиха тази година, че закриват съответно 10 хил. и 20 хил. работни места"Ами тези б***нки са фалирали и ще закрият всички работни места не знам защо това има нещо общо с някаква си измислена Индустрия 4.0. По-скоро правилното щеше да бъде":"Даже Индустрия 4.0 не може да спаси бизнеса на Commerzbank и Deutsche B***nk". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Според теб, тия неща къде се хостват? На сървари, тия сървъри са процесори, дънна, захранвания, кутии, охлаждане, памет и тн.. Цялото това нещо е физическо, прави се от няколко други компании и се забива в някое помещение с още 1000 такива, където отново има поддръжка и има стандарти за околната среда (влажност, температура, подходящи материали за помещението), което отново иска ресурси.Имаш ли представа, колко е цената на един сървър? Ако нямаш, ние в офиса имаме 3, според нашите нужди, стойността им е около 140к лева. А ние сме малка фирма. Сега си представи един дейта център със 10000 такива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар