Залитането на Турция към Русия създава ново напрежение в НАТО

Турският президент Реджеп Ердоган предупреди, че ще изгони американските сили от две военни бази в страната си, ако Вашингтон наложи нови санкции на правителството му. Така той постави НАТО в затруднено положение в момент, когато алиансът опитва да се справи със задълбочаващите се връзки на Анкара с Русия, пише Wall Street Journal.

В телевизионно интервю този месец Ердоган заяви, че ако САЩ накажат Турция за покупката на руска система за противовъздушна отбрана, тогава, „ако се наложи, може да затворим Инджирлик и Кюречик“, базите, в които САЩ държат ядрени оръжия и оперират ключов радар.

Изказването предизвика невъздържана реакция от страна на американския министър на отбраната Марк Еспер, който заяви, че то повдига въпроса за ангажимента на Турция към НАТО.

„Те имат исконно право да приемат или да не приемат бази на НАТО или чуждестранни бойни части. Но мисля, че това се превръща в проблем на алианса, техния ангажимент към него, ако наистина са сериозни в твърденията си“, заяви Еспер.

Турция, която има втората по големина армия в НАТО след САЩ, предприе действия, противопоставящи я на Вашингтон и останалия алианс, включително изпращането на армията й в Северна Сирия да воюва със съюзна на САЩ милиция и закупуването на руската ракетна система С-400.

„Това е като да гледаш автомобилна катастрофа на забавен каданс“, коментира западен дипломат в Турция.

Администрацията на Тръмп опитва да привлече Ердоган на своя страна в усилията си да предотврати създаването на по-близки връзки между Анкара и Москва на фона на притесненията, че третирането му като враг ще тласне Турция още повече в орбитата на Русия, казват американски официални представители.

Но президентът Тръмп трябва да се бори с гнева на американските конгресмени, които гласуваха поредица от закони, целящи да накажат Турция.

В средата на ноември американският президент прие турския си колега в Белия дом и го нарече „много добър приятел“. Този месец обаче той подписа законопроект в областта на отбраната, който включваше санкции срещу Турция, включително блокирането на доставката на американски изтребители, поръчани от страната.

Администрацията на Тръмп все още не е обявила мащаба на санкциите срещу Турция, но американски и европейски представители казват, че времето за поправяне на турско-американските отношения и успокояване на напрежението в НАТО изтича.

„Не искаме санкциите (върху Турция), но те ще станат факт. Те ще наранят Турция“, казва високопоставен американски представител.

Лидерите на алианса се радват на успеха на срещата в Лондон този месец, на която те отбелязаха 70-годишнината на НАТО, като изгладиха разногласия и постигнаха съгласие по стратегически въпроси и инициативи в областта на отбраната. Тръмп, който критикува остро НАТО и постави под въпрос значението му, похвали съюзниците за увеличаването на разходите.

Подготовката на срещата донесе сътресения, след  като Турция нахлу в Северна Сирия и атакува кюрдски бойци, които помагаха на САЩ в борбата с „Ислямска държава“. Нашествието, което започна след телефонен разговор между Ердоган и Тръмп, накара френския президент Еманюел Макрон да заяви, че НАТО е в състояние на „мозъчна смърт“, защото решенията се вземат извън алианса.

На самата среща обаче публичните критики към Турция бяха малко, а страната заяви, че ще подкрепи нов отбранителен план за Полша и балтийските страни, който беше заплашила да блокира, настоявайки в замяна за признаване на кюрдските въоръжени групировки за терористи.

Спорът обаче бързо се възобнови.

Основната ябълка на раздора е покупката от Турция на системата С-400, което според Пентагона е заплаха за сигурността на НАТО. САЩ замразиха доставките на изтребители F-35 за Турция и изключиха турски компании от договор за доставка на корпуси и други части, заявявайки, че Русия може да използва радара на системата за шпионаж и преценка на капацитета на машините.

Турски представители предложиха създаването на комитет от експерти със САЩ или под наблюдението на НАТО, който да разгледа въпроса със С-400 и да предложи решения. Но американски представители твърдят, че Вашингтон по-скоро би платил значителна компенсация вместо да достави дори един F-35 на Турция и да застраши цялата програма за милиарди долари.

Като олицетворение на безизходицата Турция проведе тест на системата С-400 в авиобаза близо до Анкара срещу произведени от САЩ изтребители F-16 в края на ноември и заяви, че може да поръча руски бойни самолети, ако забраната за доставка на F-35 не бъде вдигната.

„Турските интереси в областта на националната сигурност трябва да бъдат смятани за един от основните въпроси за САЩ и НАТО“, каза турският депутат Ахмет Берат Чонкар, член на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган и заместник-ръководител на турската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО. „Ако това не може да бъде гарантирано по открит начин и потвърдено за Турция чрез конкретни действия, може да се появят нови пукнатини в НАТО“, предупреди той.

Някои европейски съюзници се притесняват, че НАТО използва сходен език с този на Турция, която казва, че нашествието й в Северна Сирия е в защита на интересите й в областта на националната сигурност, и смятат, че западният алианс е дал на Турция твърде голяма свобода да разшири военното си партньорство с Русия.

Турция, която вече работи в координация с Русия в Северна Сирия, се стреми и към сътрудничество с Русия в разкъсваната от война Либия.

„Турция играе с открити карти и печели“, казва високопоставен европейски дипломат в НАТО.