Може ли COVID-19 да насочи големите икономики отново към евтините въглища?

Китай и другите големи икономики могат да продължат да използват въглищата като основен енергиен източник в продължение на десетилетия, ако изградят нов капацитет за стимулиране на икономиките си, след като приключи кризата около разпространението на коронавируса. И, според Carbon Tracker, Пекин разглежда именно такъв вариант.

Финансовият мозъчен тръст установява, че 46% от въглищните централи по света ще работят на загуба през 2020 г., като делът на нерентабилните мощности ще нарасне до 52% през 2030 г. Въпреки това възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и природният газ вече изпреварват конкуренцията на въглищата по целия свят и ако правителствата позволят по-широко съревнование на енергийните пазари, броят на работещите на загуба въглищни централи ще се повиши още повече, пише Джон Уилямс за World Coal.

Carbon Tracker предупреждава, че Китай, която произвежда и консумира около половината от въглищата по света, може да се насочи към изграждане на цял нов флот от въглищни мощности, за да стимулира икономиката си след кризата с COVID-19. От тръста отбелязват, че съвсем наскоро китайската енергийна администрация е обявила, че е готова да облекчи правилата за инвестиране в енергия от въглища. 

В световен мащаб много правителства подпомагат скъпи въглищни централи - 90% от въглищния капацитет, който все още функционира, строи се или се планира, е в държави с регулирани или полурегулирани пазари, където въглищните централи имплицитно или изрично са субсидирани. За разлика от тях, при свободните пазари повечето въглищни мощности вече са нерентабилни - 90% в Германия и 82% в Великобритания за 2019 г.

„Китай и други страни могат да се изкушат да инвестират във въглищна енергия, за да помогнат на икономиките си да се възстановят след пандемията от COVID-19, но това рискува да наложи ангажимента към скъпоструващата въглищна енергия, която ще подкопае глобалните климатични цели“, споделя Мат Грей, автор към Carbon Tracker.

Глобалното използване на въглища в производството на електроенергия трябва да падне с 80% спрямо нивата от 2010 г. до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, според анализ върху последните изследвания на ООН. Декарбонизацията на глобалната енергийна система може да подпомогне глобалната икономика и да създаде до 28 млн. нови работни места до 2050 г., според Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

Въпреки това последният доклад на Carbon Tracker установява, че правителствените субсидии стимулират плановете за изграждане на близо 500 GW нови въглищни централи в световен мащаб на обща цена от 638 млрд. долара.

В доклада се казва, че Китай трябва да преразгледа плановете си за изразходване на 158 млрд. долара за 206 GW нови въглищни мощности, тъй като „възобновяемата енергия и акумулаторните батерии са по-жизнеспособни и устойчиви източници на икономически растеж“.

Коронавирусът няма да промени основната доходност на въглищните централи в Китай, но икономическият спад, причинен от болестта, рискува да разхлаби процеса на планиране и екологичните регулации, свързани с всяка бъдеща инвестиция.

Carbon Tracker установява, че в Китай 59% от съществуващите в страната въглищни мощности с капацитет от 982 GW работят на загуба; още 206 GW са в процес на изграждане, като 61% от тях ще влязат на пазара с отрицателен паричен поток. В момента 71% от произвежданата електроенергия от въглища струва повече, отколкото изграждането на нови ВЕИ мощности.

На индийския регулиран пазар 2% от съществуващия въглищен флот, с мощност от 222 GW, работи на загуба; още 66 GW са в процес на разработване, но 23% ще влязат на пазара с отрицателен паричен поток. Вече 51% от произвежданата въглищна енергия в Индия струва повече, отколкото изграждането на нови ВЕИ мощности.

В САЩ, където две трети от въглищните централи са регулирани, 22% от целия въглищен флот вече не е рентабилен, като не се планира изграждането на нови централи.

В Европа 62% от наличните въглищни мощности, с общ капацитет от 146 GW, работят на загуба; половината от 8-те GW планирани нови въглищни централи ще влязат на пазара с отрицателен паричен поток. Вече 96% от произвежданата енергия от въглищни централи в Европа струва повече, отколкото изграждането на нови ВЕИ мощности.