Мерките за социално дистанциране може да са БВП-то на днешното поколение

Голямата депресия през 30-те години на миналия век се превърна в катализатор на създаването на съвременни икономически индикатори като брутен вътрешен продукт и ниво на безработицата, така че правителствата да могат по-добре да преценяват успеха на политиките си, пише Wall Street Journal.

Сега новият коронавирус има сходен ефект с необходимостта от измерване на социалното дистанциране, което може да е от основно значение за възстановяването на икономиката в страни, опитващи се да отворят отново, без да генерират големи клъстери от новозаразени. Правителства, технологични гиганти и стартъпи опитват да предоставят лесно разбираеми числа или буквени степени, които да казват на хората колко добре се справят със спазването на дистанция.

Точно както брутният вътрешен продукт опитва да улови голямото разнообразие от икономическа дейност в едно число, измерващо националното производство, специалисти по моделиране и статистика трябва да синтезират голям набор от данни, за да създадат индикатори за социалното дистанциране.

Unacast е добавила неотдавна компонента „човешки срещи“ в класациите си, използвайки анонимни данни за локацията от смартфони. Тя приема, че има голяма вероятност за среща между двама души, ако техните телефони са на до 50 метра един от друг за повече от час.

Вале казва, че мерилото е само сурово предположение, но обемът от данни го прави значимо, защото компанията събира милиарди сигнали за местоположението на ден от около 20 млн. телефона. В съчетание с данните за средно изминато разстояние и посещения на несъществени места като магазини за дрехи и кино салони, Unacast дава на САЩ като цяло оценка от D-плюс за социално дистанциране, но степените варират от B за Невада до F за Южна Каролина (по азбучната система на оценяване в САЩ и други страни, където А е най-високата оценка, а F най-ниската - бел. ред.).

Някои местни лидери определят цифрови цели за дистанциране, засилвайки търсенето на индикатори, които измерват напредъка към целта, без да засягат личното пространство на гражданите. Японският премиер Шиндзо Абе заяви в обръщение към нацията след обявяването на извънредното положение, че иска хората да намалят общуването си с другите с 80%. Вместо да поиска от гражданите да си останат у дома, той настоя за „доброволно самоограничение“.

Това предизвика множество репортажи за процентната промяна на броя на хората, посещаващи централните райони на Токио или преминаващи през вратите за билети на големите железопътни гари. Бързо стана ясно, че тези числа дават само ограничена представа, защото хората, които са си останали по-близо до дома, може да се тълпят в местните райони за пазаруване.