Защо Египет не може да се възползва от мира с Израел, така както ОАЕ?

Споразумението между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел за нормализиране на отношенията между двете страни, описвано от някои като „мирна“ сделка, изглежда е повлияно от покупките на оръжия. ОАЕ искат да се присъединят към ексклузивния клуб на нациите, на които е позволено да купуват американски изтребители F-35; в замяна на разрешаване на сделката да продължи, докато Израел търси допълнителни покупки на американски оръжейни системи, пише Bloomberg. 

За тези с по-дълга памет всичко това звучи много познато. Договорът на Египет от 1979 г. с Израел също е придружен от въпроси относно закупуването на оръжия. Всъщност решението на президента Ануар Садат да сключи мир помага да се осигури достъпът на Египет до американско оръжие и военна помощ, след като страната се дистанцира от Съветския съюз и изгони съветските военни съветници. Двете сделки имат още нещо общо: Те намалиха натиска за постигане на мир между израелци и палестинци. 

Въпреки че нормализацията на отношенията между Израел и ОАЕ се очаква да доведе до значително покачване на търговия между двете страни, подобна възможност липсва за първата арабска държава, която официално признава Израел. Четири десетилетия след историческия мирен договор икономическите отношения между подписалите се страни се ограничават главно до някои известни сделки за природен газ и туризма.

Това допринася за общото охарактеризиране на израелско-египетските отношения като „студен мир“, а не като истинско приятелство: сътрудничеството и ангажираността между тях са ограничени. Причините за това могат да бъдат проследени до историческите траектории и мотивации, породили договора от 1979 г.

Двете държави воюват помежду си четири пъти през предходните три десетилетия. Египетските и израелските семейства губят много свои близки в боевете. От всяка страна военните и агенциите за сигурност разглеждат отсрещните като потенциална заплаха. Договорът позволява на двете страни да получат увеличена финансова подкрепа от САЩ, като същевременно прекратяват сериозния риск от нова война, но никога не премахва напълно недоверието между тях.

По време на преговорите и след подписването на договора Египет задълбочава икономическите си отношения със Запада, осигурявайки си допълнителна финансова подкрепа, заеми и инвестиции. Докато египетското и израелското правителство развиват стабилно сътрудничество в областта на сигурността, сред тях няма голям интерес за изграждане на устойчиви, дълбоки икономически връзки. 

В същото време почти нищо не се постига по отношение на обмен между хора. Стотици хиляди израелски туристи посещават Египет всяка година, като повечето от тях се отправят към плажовете и местата за гмуркане на Синайския полуостров. Но на практика никой египтянин не се насочва към Израел. От малцината, които се осмеляват да го направят, често се налага да изтърпят, след завръщането си у дома, обширни разпити от служители на службите за сигурност. 

Може ли споразумението между Израел и ОАЕ да навреди на ограничените израелско-египетски икономически връзки? Това е малко вероятно. Израелско-египетските газови сделки, изградени по логиката на географската близост и съществуващите тръбопроводи, няма да бъдат засегнати.

Но липсата на военни стълкновения и по-голямата икономическа съвместимост с Израел ще позволи на ОАЕ да развият много по-дълбоки отношения с Тел Авив, отколкото Египет успява да постигне през последните 40 години. Помага и това, че ОАЕ са много по-отворени за чуждестранен бизнес и инвестиции, отколкото Египет.

Израелците не са единствените, които намират египетския пазар за негостоприемен. Както египетските, така и чуждестранните инвеститори често са отблъсквани от обременяващи, непрозрачни и непоследователни разпоредби, съчетани с политическа намеса на пазара, които поставят в неравностойно положение частния сектор. Преките чуждестранни инвестиции извън енергийния сектор се броят на пръсти; наистина, частният сектор на Египет, който не включва въглеводорода, се свива през голяма част от последните 5 години.

Пазарните регулации в ОАЕ са много по-благоприятни за бизнеса, а изпълнението на договори в емирствата е значително по-надеждно. Световната банка класира ОАЕ на 9-то място в света по изпълнение на договори; Египет е поставен на 166-то място.