Иранското ядрено споразумение – минало и настояще

Историята

Иранските изявления и международните контакти с пакистански учени карат Централното разузнавателно управление на САЩ да стигне до заключението през 1992 г., че страната от Персийския залив може да разработи ядрено оръжие. Въпреки че Иран потвърждава ангажимента си към Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 1968 г., Техеран настоява да му бъде признато правото да обогатява уран преди да направи отстъпки. 

Постигнат е пробив, след като Иран избира Рухани за президент през 2013 г. Сключената от него сделка от 2015 г. признава правото на Иран да обогатява уран за мирни цели, като на страната е позволено да запази 5000 центрофуги за отделяне на изотопа уран-235, необходим за предизвикване на верижна реакция на делене.

Но Иран се съгласява, че в продължение на 15 години няма да обогатява урана над границата от 3,7% - нивото, необходимо за захранване на атомните електроцентрали - и ще ограничи запасите си от обогатен уран до 300 килограма, или 3% от общото количество към май 2015 г. Международната агенция за атомна енергия потвърждава, че Иран елиминира инвентара си от 20-процентно обогатен уран, който може да се използва за получаване на медицински изотопи и за захранване на изследователски реактори, но също така може да бъде използван до военни цели. Инспекторите също потвърждават, че Иран е унищожил реактор, способен да произвежда плутоний.

иран2

Аргументът

Служители на администрацията на Тръмп посочват, че сделката от 2015 г. е подсилила иранските дейности, които дестабилизират Близкия изток, и не се разглежда адекватно иранската програма за балистични ракети. Силите от Близкия изток, включително Израел и Саудитска Арабия, се присъединяват към това мнение, изтъквайки, че споразумението действа в ущърб на регионалната сигурност. А някои членове на Конгреса на САЩ споделят, че на Иран не може да се вярва по отношение на обогатяването на уран, независимо дали става въпрос за енергия, лекарства или бомби.

Подобно на други страни, обогатяващи уран, като Аржентина, Бразилия, Германия, Япония и Южна Африка, технологията дава възможност на Иран да преследва целта за създаване на ядрено оръжие, ако все пак ислямската република реши да наруши ангажиментите си. Поддръжниците на сделката посочват, че Иран никога не би се съгласил да се откаже изцяло от обогатяването, след като предишните санкции не са успели да спрат ядрената програма на страната.

Защитавайки споразумението, Обама изтъква, че то е предотвратило поредната война в Близкия изток. Без споразумение, казват поддръжниците на пакта, Иран ще може да действа за реализиране на своите ядрени амбиции без външен контрол.