Глобалният дълг ще достигне рекордните 277 трлн. долара до края на годината

Очаква се глобалният дълг да нарасне до рекордните 277 трлн. долара до края на годината, тъй като правителства и компании продължават да харчат в отговор на пандемията от COVID-19, съобщава Институтът за международни финанси (IIF) в публикуван в сряда доклад, цитиран от Ройтерс.

IIF, сред чиито членове са 400 банки и финансови институции в цял свят, съобщи, че дългът вече е нараснал с 15 трлн. долара тази година и е достигнал 272 трлн. долара до септември. Правителствата, предимно от развитите пазари, са отговорни за близо половината от ръста.

Общият дълг на развитите пазари е скочил до 432% от БВП през третото тримесечие спрямо около 380% в края на 2019 г. Съотношението между дълга и БВП на страните с нововъзникваща икономика достига близо 250% през третото тримесечие, а в Китай – 335%, а за годината съотношението се очаква да достигне около 365% от глобалния БВП.

„Съществува значителна несигурност как глобалната икономика може да намали дълга си в бъдеще без значителни негативни последици за икономическата дейност“, посочва IIF в доклада.

Сред развиващите се икономики Ливан, Китай, Малайзия и Турция регистрират най-голям ръст на дълга на нефинансовия сектор от началото на годината.

Намаляващите приходи на правителствата на страните с нововъзникваща икономика правят изплащането на дълга „много по-тежко“ дори при рекордно ниските лихви по кредитите в света.

До края на следващата година ще настъпи падежът по облигации и синдикирани заеми на нововъзникващи икономики на стойност около 7 трлн. долара, около 15% от които са деноминирани в американски долари, отбелязва IIF.

Миналия месец представители на Г-20 се договориха да удължат замразяването на обслужването на дълга по официални двустранни дългови плащания до първото полугодие на 2021 г. и съобщиха, че ще обмислят ново шестмесечно удължаване през април.

Според прогнозите глобалната икономика ще се свие с 4,4% тази година и ще нарасне с 5,2% през 2021 г., тъй като пандемията наложи блокади и ограничения на пътуванията, които натежават върху брутния вътрешен продукт, сочат данни на Международния валутен фонд.