МАЕ: Без подкрепата на развиващите се страни климатичният преход е застрашен

Докато богатите икономики по света инвестират в нови и по-чисти технологии, страните от бедните региони изпитват затруднения в следването на екологичните цели. Инвестициите в чиста енергия в тези икономики ще трябва да нараснат до над 1 трилион долара годишно до края на десетилетието, за да се постигнат глобалните климатични цели, спрямо по-малко от 150 млрд. долара през 2020 г., сочи нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ). 

В момента развиващите се пазари наблюдават ръст на годишните инвестиции в енергетиката с 20% спрямо 2016 г. Но въпросните инвестиции се различават значително от огромните средства, които влагат страните от Европа и САЩ. Последните, макар и лидери при изгарянето на изкопаеми горива, харчат много повече пари за намаляване на въглеродните емисии, съобщава Bloomberg.

„Това е най-критичната грешка в международната борба срещу изменението на климата“, изтъква изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. Той призовава лидерите на страните от Г-7, които се срещат в Корнуол, Англия, по-късно тази седмица, да се ангажират да изпълнят целта, поставена от страните, подписали Парижкото споразумение за климата през 2015 г., за мобилизиране на 100 млрд. долара годишно за финансиране на климатичните цели в развиващите се страни. „Международните финансови институции могат да бъдат катализаторът“, подчертава Бирол.

МАЕ

Ще са необходими трилиони долари, за да се елиминират емисиите от транспорта, строителството и тежката индустрия в глобален план. Лидерите на богатите държави често твърдят, че ускоряването на прехода към зелена енергия може да помогне за стимулиране на местните икономики, но концентрирането на инвестиции само в богатите страни няма да бъде достатъчно за елиминиране на рисковете около климата.

Развиващите се страни съставляват две трети от световното население, но само една пета от глобалните разходи за чиста енергия. Без да увеличат значително зелените инвестиции, тези държави ще бъдат отговорни за по-голямата част от продължаващото нарастване на емисиите през следващите десетилетия.

Фокусирането на инвестициите за намаляване на замърсяването в богатите страни също е неефективно. Премахването на метричен тон въглеродни емисии в развиваща се страна струва наполовина по-малко, отколкото в богата икономика, според МАЕ. Това е отчасти защото нововъзникващите пазари могат да се прехвърлят направо на по-чиста енергия и технологии, без да се налага постепенното премахване на силно замърсяващи енергийни проекти.

И все пак финансите остават ключова бариера за изграждането на нови проекти. Разходите за финансиране в развиващите се страни са седем пъти по-високи от тези в САЩ и Европа и остават по-високи в сектори, считани за по-рискови като чистия водород.