Ще успее ли планът на Г-7 да се конкурира с "Един пояс, един път"?

По време на срещата на върха на Г-7 в Корнуол групата представи глобална инициатива за подпомагане на страните с ниски и средни доходи да покрият огромните разходи за зелена инфраструктура. Замислена като зелен конкурент на китайската инициатива „Един пояс, един път“, инициативата „Изграждане на по-добър свят“ (B3W) има за цел да отключи частния капитал за инвестиции в проекти, свързани с климата, както и със здравето, цифровите технологии и равенството между половете.

Г-7 не даде подробности за сроковете или общия инвестиционен портфейл, освен да каже, че ще допринесе за набиране на 40 трилиона щатски долара, необходими за тази инфраструктура в развиващите се страни, както и че различни членове на групата ще има отговорност за различни части на света. Китайската инициатива „Един пояс, един път“ обхваща инфраструктурни проекти в около 140 страни по света от старта си през 2013 г., включително Италия, член на Г-7. 

Перспективата за многонационален конкурент на „Един пояс, един път“ изглежда все още на нивото на мечтите, пишат Карън Джаксън и Олександр Шепотило в The Conversation, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria.

Високорискови инвестиции

Има няколко проблема, с които вероятно ще се сблъскат страните от Г-7, докато подготвят детайлите на B3W. Първо, ако приемем, че парите ще идват от държави, предоставящи финансиране заедно с частни институции, ще бъдат ли склонни да отпускат заеми във високорискови ситуации?

Дори в европейски контекст сме свидетели на сдържаност да се включваме в по-рискови проекти. Например, когато нямаше голям интерес от страна на Европа да инвестира в гръцкото пристанище Пирея, в крайна сметка се намеси китайският корабоплавателен гигант COSCO. Това беше след като Гърция официално обяви, че става част от „Един пояс, един път“, като се бореше да намиране на западни инвеститори след икономическата криза.

Реалността е, че страните от „Един пояс, един път“ често са рискови инвестиционни дестинации. Неслучайно Китай сега играе важна роля в мироопазващите мисии на ООН: това може да се счита поне отчасти задвижвано от желанието да се защитят чуждестранните инвестиции.

Второ, може ли Г-7 да даде същите условия за заем като Китай? Въпреки че инвестициите в „Един пояс, един път“ са критикувани за създаването на неустойчива дългова тежест за страните, на B3W може да е още по-трудно да се конкурура на основа условия на заеми заради политическия риск и кредитните рейтинги на участващите държави. Освен това проектите по B3W може да се сблъскат с допълнителна пречка за спазване на по-строги екологични стандарти, което може да натрупа повече разходи.

Трето, политиците във Вашингтон признават открито желанието си да бъдат в стратегическа конкуренция с Пекин, докато други страни от Г-7 са много по-малко склонни да бъдат обявени за „антикитайски“. Това има потенциал да създаде проблеми в B3W още преди старта.

Не само това, неотдавнашните трудности на Г-7 в отношенията с администрацията на Тръмп не могат да бъдат лесно забравени - не на последно място и позицията по отношение на Китай. Тъй като администрацията на Байдън има подобна позиция, това може да затрудни САЩ да поеме лидерската роля в B3W, тъй като може да иска да ръководи инициативата по-агресивно срещу китайския си съперник, отколкото някои други членове на Г-7. 

Европейското измерение

Четвърто, наскоро се появиха няколко конкурентни инициативи, най-вече нововъзникващата глобална „стратегия за свързаност“ на ЕС, насочена към демокрациите по света.

Досега опитите за задвижване на тази инициатива включват сделка за сътрудничество между ЕС и Япония през 2019 г., изявление на ЕС-АСЕАН относно свързаността през декември 2020 г. и напоследък потенциално глобално инфраструктурно партньорство между ЕС и Индия. Няма такива признаци на сътрудничество с Китай, макар че това може да доведе до значителни ползи за благосъстоянието и на двете страни.

Във всеки случай, ако B3W иска да има значително въздействие, ще трябва да се помисли сериозно за това как да се работи в тандем с инициативата на ЕС за свързаност. ЕС все още не е постигнал осезаеми резултати, но вече има рзработени планове, които липсват на B3W.

Като цяло е малко вероятно тези конкурентни инициативи да отклонят амбициите на Китай - независимо от доказателствата, че Китай се отдръпва от предишнния размер на „Един пояс, един път“. САЩ твърдят, че ще наберат значителен набор от инструменти за финансиране на развитието, за да стартира проекта. Засега си струва да бъдете скептични, но да следите внимателно дали някои от трудностите могат да бъдат преодолени. 

Анализът е публикуван за първи път в The Conversation.

Карън Джаксън е старши преподавател по икономика в Университета в Уестминстър. Нейните научни интереси са в областта на международната търговия и финанси, както и икономическата география. Тя е заемала редица академични длъжности в различни британски институции и има опит с основаването на чуждестранни бизнесi в Китай и развитието на партньорства в Източна Азия. Работила е в секретариата на Британската общност и в Департамента за международно развитие на Великобритания.

Олександр Шепотило е преподавател по икономика в университета "Астън". Изследванията му се фокусират върху прилагането на най-модерната иконометрия към практически въпроси, свързани с политиката: стратегии за регионална интеграция, плюсове и минуси на споразуменията за свободна търговия, ефекти от дерегулацията върху производителността. Раборил е по проекти, свързани с присъединяването на Русия и Казахстан към СТО.