Франция е големият губещ в американско-китайския дуел

Организирането на интегрирано сдържане по море срещу Китай

От американска гледна точка новото партньорство запълва геополитическа уязвимост. От 80-те години на миналия век ANZUS (Австралия, Нова Зеландия, САЩ) – създадената съюзническа система от САЩ през 1951 г. за сдържане на комунистическата експанзия в Азия, беше неактивна заради антиядрената позиция на Нова Зеландия.

Но договорът „Пет очи“ след Втората световна война, който очертава съюза между петте разузнавателни служби на САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, продължи да функционира. Дейността му се засили с борбата срещу тероризма и действията на Китай.

Договорите между Канбера и Вашингтон структурираха отношения на двустранна отбрана. Споразумението Force Posture Agreement, подписано през 2015 г., предвижда взаимна логистична подкрепа между двете армии, включително позиционирането на оборудване и ежегодната ротация на до 2500 американски морски пехотинци в Дарвин. То беше подсилено с Enhanced Force Posture Initiative, което завършва логистичната интеграция.

Администрацията на Байдън възобнови диалога за сигурност QUAD, създаден през 2007 г., който обединява четири морски сили в Индо-Тихоокеанския регион – САЩ, Австралия, Япония и Индия. На две срещи, които лично председателства в присъствието на колегите си – една през март и една през септември 2021 г., Байдън определи пътна карта за алтернатива на китайския проект „Един път, един пояс“, като постави акцента върху проблемите на по-широката сигурност – производството на ваксини, климатичните промени, строителството на инфраструктура, автономията на веригите за доставка, киберсигурността.

Тези теми са силно застъпени в европейската индо-тихоокеанска стратегия. Франция официално не е част от QUAD, нито дори от формата QUAD+ - допълнителен механизъм, предназначен да разшири партньорската мрежа, въпреки че участва активно в редица военноморски учения с членове на формата.

AUKUS бележи възобновената амбиция на САЩ в Тихоокеанския регион, зададена по времето на президента Барак Обама. Настоящата администрация прибавя концепцията за интегрирано сдържане, т.е. създаване на мрежа от съюзници, партньори и капацитет, и трябва да обяви нова стратегия за Индо-Тихоокеанския регион. Завоят към чисто военен съюз едва ли ще остави Китай безучастен, но също Иран и Русия.

Маргинализирането на френския и европейския подход в Индо-Тихоокеанския регион

В този контекст възстановяването на американския контрол и отхвърлянето на Франция беше предвидимо. Франция цели възстановяването на стратегическата автономия на региона, което няма смисъл според Вашингтон, чийто приоритет е възможно най-бързото връщане на баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион. Фактът, че Франция не беше въвлечена в развитието на стратегическите нужди на Австралия, с която засилваше партньорството си, говори много за американското влияние върху Канбера.

Франция е гранична страна с Индо-Тихоокеанския регион и има стратегически интереси да защитава присъствието си в региона. Тя разполага с голяма изключителна икономическа зона, която трябва да контролира, и също се натъква на заплахи – трафик на наркотици и хора, незаконен риболов, посегателство върху биоразнообразието, климатични промени. Китайските политики на влияние и политиката на инвестиции в тихоокеанските страни тревожат колкото Париж, толкова и Канбера и Вашингтон.

Амбициите на Франция да се превърне в регионална сила се крепяха точно на партньорства с ключови играчи в региона като Индия, Австралия и Япония. Последната страна, която е разтревожена от агресивността на китайските морски претенции, е по-скоро благосклонна към AUKUS.

Още през 2012 г. на форума в Шангри Ла за сигурността в Азия Франция говореше за общите стратегически предизвикателства в региона, включително морската сигурност. През 2016 г., подчертавайки значението да защитава морското право в региона, страната се ангажира с редовното разполагане на военноморския си флот, предлагайки координирани патрули на европейски военноморски сили, за да запази видимо присъствие там и да поддържа свободата на корабоплаване.

Франция, която отдавна присъства в Индо-Тихоокеанския регион, убеди Европа да приеме координиран подход към региона.

AUKUS, с неговите стратегически и военни последици, засяга Франция, но също и ЕС. Франция, която е единствената страна членка на ЕС, присъстваща в региона, успя да убеди Германия, Нидерландия и други страни членки да приемат координиран подход към морското пространство, чиято стабилност е от жизненоважно значение за просперитета на Европа.

Създаването на AUKUS в момент, когато ЕС обяви подход към Индо-Тихоокеанския регион, базиран на сътрудничество, партньорство и търсене на политически диалог с Китай рязко успокоява фундаменталните различия между американските, европейските и френските анализи.

Освен това ЕС, представяйки се като стабилизираща сила, е смятан за старомоден от американската администрация, която отсява съюзниците, партньорите и поддръжниците си. За Вашингтон той не е играч, който може да даде видим принос за регионалната сигурност въпреки някои инициативи за засилване на крайбрежния морски капацитет.

С други думи ЕС е дисквалифициран, дори изключен, в момент, когато тласкан от Франция се стреми да определи глобалния си геополитически подход и да се позиционира като стратегическа сила, най-вече в сектора на морската сигурност. Изправено пред антикитайската мания на Джо Байдън, френското председателство на ЕС през първото полугодие на 2022 г. се очертава като сложно.