Проектите за улавяне и съхранение на въглерод никнат като гъби

Проектите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид никнат като гъби от началото на годината. Тласък в този процес дават усилията на бизнеса и правителствата да открият начин да намалят вредните емисии и да забавят климатичните промени, пише Ройтерс.

По данни на базирания в Мелбърн мозъчен тръст Global CCS Institute стартиралите проекти за улавяне на емисии от началото на годината са с капацитет от 111 млн. тона годишно, което е ръст от 52% спрямо първите девет месеца на 2020 година. Ако бъдат изградени, то капацитетът за улавяне на въглерод в световен мащаб ще се утрои - в момента работят съоръжения, улавящи 40 млн. тона годишно.

Най-много нови проекти се разработват в Северна Америка - 40, основно заради правителствените субсидии в сектора. В Европа високите цени на въглеродните емисии също насърчиха изграждането на подобни съоръжения. От началото на тази година в ход са 35 проекта, от които най-много са във Великобритания, Белгия и Нидерландия.

В Азия инвеститорите все още изчакват разработването на регулаторни рамки, преди да стартират своите проекти.

Досега високите разходи на тази технология възпираха изграждането на съоръженията и реално нямаше кой знае какво развитие в последното десетилетие. Но рекордните цени на квотите за въглероден диоксид направиха инвестициите по-приемливи.

Много от критиците смятат, че улавянето и съхранението на въглеродните емисии не е възможно в обем, какъвто е необходим за изпълнение на целите в Парижкото споразумение. Разработването на подобни проекти само дава възможност на големите замърсители, използващи изкопаеми горива, да работят по-дълго.

Защитници на идеята, сред които и Международната агенция за енергетика (МАЕ), обаче смятат, че тези технологии са от ключово значение за постигането на безвъглеродна икономика.