За или против предложението за данък върху операциите на капиталовия пазар?*

Вяра Иванова, инвестиционен мениджър, ЕЛАНА Фонд Мениджмънт: Формулировката на управляващите е неясна

„От наличната официална информация към момента, а именно - управленската програма на следващия кабинет, все още не става ясно какво на практика се има предвид под „въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари“, коментира за Investor.bg Вяра Иванова. В тази широка дефиниция нищо конкретно не е казано за печалби от операции на капиталовите пазари, което може да наведе на мисълта, че те няма да се облагат, допуска тя.

„Според изказване на Ивайло Калфин от април тази година става въпрос за 0,01% от размера на сделките. Това като цяло не е много и едва ли би повлияло на активността на родната борса“, добавя Иванова. Все пак тя е убедена, че като цяло всеки по-тежък данъчен режим би имал негативен ефект върху пазарните участници. 

Явор Спасов, мениджър Бизнес развитие в БенчМарк Финанс: Негативният ефект ще е по-голям от търсените ефекти, каквито са постъпленията от данъка и ограничаването на спекулативните сделки

„Предполагам, че става въпрос за облагане на трансакциите. Идеята за облагане на сделките с финансови инструменти не е нова. Появява се за пръв път в контекста на отказа от монетарната система Бретън Уудс през 1972 г. и се приписва на икономиста Джеймс Тобин (т.нар. Tobin tax върху спот сделките с валута). В края на 90-те темата отново започва да циркулира в пространството - този път в контекста на азиатската, мексиканската и руската финансови кризи“, коментира Спасов.

В разговора с Investor.bg той припомня, че от няколко години върху темата се упражняват икономисти и политици в Европа, а през миналата година Европейската комисия предложи въвеждането на данък върху финансовите сделки (FTT) в размер на 0,1% за акции и облигации и 0,01% за деривати.

„Да предположим, че в програмата на кабинета става въпрос за предложения от ЕК данък. Не мисля, че 0,1% от сумата на сделката би се отразил на търговията на БФБ. Причината е, че на нашата борса не се търгуват деривати и практически този данък би означавал за инвеститорите още една такса за борсовия оператор, което на фона на спредовете ще е пренебрежимо малък разход“, обосновава се Спасов.

По думите му обаче по-сериозен би бил въпросът за ефекта върху търговията с деривати. Според него данък от 0,01% всъщност се оказва доста съществен за някои финансови инструменти. "Той би удвоил например спреда на валутната двойка евро/долар. Въпросът да има ли такъв данък е по-скоро философски и в този смисъл съм „за““, добавя той.

И все пак според него на практика идеята като цяло не е добра, защото един допълнителен разход за търговците би ги пренасочил към други юрисдикции, напр. Лондон и Цюрих. За Европа и конкретно за България негативният ефект от това ще е по-голям от търсените ефекти - постъпления от данъка и ограничаване на спекулативните сделки, убеден е Спасов.

"Не виждам смисъл от въвеждането на този данък в България. Тук и без това сме направили откриването на сметки за търговия при брокер по-сложно, отколкото е необходимо според европейските правила. Ако улесним този процес и не въведем данък, бихме могли да се превърнем в изключително атрактивна дестинация за международни брокерски компании“, заключава Спасов.