Б. Иванчев: Най-големите индустриалци и финансисти са подкрепяли борсата

 - Кои са дружествата с принос към развитието на пазара чрез добро корпоративно управление и кои са откровените пирамиди?

Нямам информация за пирамиди в смисъла, който се влага днес. Както на всеки капиталов пазар е имало добри и не толкова добри компании - някои от тях фалират. Това е нормалното пазарно развитие навсякъде по света. Най-търгуваната акция от частно дружество на Софийска фондова борса е тази на Българско акционерно дружество "Гранитоид" от сектора на електрически, индустриални и минни предприятия. Другата емблематична ценна книга е тази на русенската Българска търговска банка, известна като банката на Буров. Нейното седалище можем да видим и днес - изпозлвано от КТБ /в несъстоятелност/.

- Имало ли е специфични инструменти, като опции, фючърси, форуърди?

С гордост мога да кажа че правилникът на Софийска фондова борса регламентира налични и срочни сделки. Срочните сделки се извършват с държавни и гарантирани от държавата ценни книжа. Има конкретно описание в правилника и на срочни сделки с премия или вид опционни сделки, които не са сключвани. С огромно съжаление и срам днес виждаме, че нито държавни ценни книжа се търгуват на БФБ нито има срочни сделки...

- Пазарът самосъздал ли се е или е имало намеса на държавата?

Софийска фондова борса е създадена по конкретно искане на Софийска търговско-промишлена камара. Фондовата борса следва публично-правния модел на развитие, характерен за много от страните в континентална Европа и е творение на държавата. В книгата има много архивни документи, с помощта на които се пресъздава изцяло пътят, по който е създаден капиталовият пазар в България. Събирането на материали и пресъздаването на този конкретен исторически период ми отне повече от 15 години.

- Имало ли е приватизация през тогавашната БФБ-София и държавата била ли е акционер в публични дружества?

От архивните материали, с които разполагам и използвам не ми е известно такова нещо.

- Имало ли е спекуланти и тогава?

Спекулант е всеки търговец, който купува определена стока или финансов актив с цел да спечели - това е основен принцип в пазарната икономика. Болшевисткото разбиране за спекула е търговия с дефицитни стоки. Този болшевизъм натовари това понятие с негативизъм, който егалитаристкото общество обича да развява срещу хората, които се трудят честно и рискуват собствените си пари. Всеки пазарен спекулант може да се гордее с професията си.

Разбира се, след първата световна война, страните загубили войната, включително и Царство България, имат много труден период на силни валутни флуктуации, външни задължения и в допълнение следвоенни репарации. Освен това експортът на нашата страна е сезонен, което води до силни валутни колебания и в крайна сметка до въвеждане на валутен монопол (характерен и за други европейски страни) и забрана за валутна търговия на Софийска фондова борса. По това време има законово преследване на нерегламентираната валутна търговия. Някои от валутните играчи напускат България по това време и заминават в чужбина за да могат да упражняват професията и знанията си. Давам и няколко конкретни примера с графики за търговия с вътрешна информация и силни колебания на цените на инструментите с фиксиран доход. За повече детайли ще трябва да прочетете книгата.

- Какво трябва да знаят сегашните участници на капиталовия ни пазар за онова време и защо е важно да се помни историята на пазара ни?

Важно е да помнят, че българите са имали прекрасно законодателство и модерна борса, на която са се сключвали и срочни сделки с държавни ценни книжа, а правилникът на борсата е позволявал и извършване на срочни сделки с премия. Хората са били с високо самочувствие и горди с работата си на борсата. На борсата ежедневно се е срещал финансовият елит на нашата родина.