Монахини въртят бизнес, програмирайки приложения за iPhone

Чудели ли сте се някога колко са разработчиците на мобилни приложения, които носят расо? Напълно приемливо е да се предположи, че твърде малко от тях пеят редовно вечерня, както прави сестра Катрин Уайборн – бенедиктинска монахиня, която програмира на HTML, има си профил в Twitter и Facebook, а отскоро разработва и приложения за iPhone.

Световната мрежа се е превърнала в бонус за манастира „Света Троица” във Великобритания, където сестра Катрин ръководи печеливш бизнес с хостинг услуги и уеб дизайн, пише Wall Street Journal.

„Единственият проблем е, че всички очакват монахините да работят безплатно. Трябва обаче да отбележа, че не се занимаваме с това, само за да си запълним времето”, посочва тя.

Сестра Катрин вижда в iPhone чудесна бизнес възможност и разработва две приложения за смартфона. Едното е предназначено за масово ползване, а другото е за енорийски свещеници.

„Приложенията ни ще са платени, защото сме в средата на кампания за набиране на средства и се опитваме да запознаем хората с идеята за благотворителните инвестиции. Така че не би било добра идея от една страна да казваме моля, инвестирайте в нас, и от друга да раздаваме всичко безплатно. Хората не ценят това, което получават безплатно.”

Манастирът в графство Оксфордшир е в челните редици на използването на интернет за популяризиране на религиозното учение, а това включва онлайн духовни, блогове, социални медии и мобилни приложения. Сестра Катрин е била и гост-лектор на конференцията „Вяра 2.0” през миналата седмица.

Манастирът, който тя оглавява, се възползва напълно от новите технологии.

„Ние сме много малка общност. Нашите онлайн опити за духовно обогатяване започнаха като израз на съвременното разбиране за традиционно монашеско гостоприемство. Ние предлагаме място, където хората могат да научат нещо за манастира и за нещата, които правим. Те могат да взаимодействат с нас, затова ние имаме подкасти и видео клипове онлайн и т.н. Ние имаме и онлайн духовни, защото не можем да настаняваме хора в манастира.”

Манастирът има успешна поредица онлайн духовни, за които участниците плащат такса, след което могат да дискутират или споделят своите констатации чрез специална чат стая и имейл адрес.

„Едно от нещата, което ме порази, е колко самотни хора има, колко много са търсещите. Едно от нещата, които ме очароваха, когато стартирахме интернет компанията, е че около 40% от запитванията бяха от мъже. В наши дни мъжете не обичат да ходят в манастири с монахини, защото не ми харесва идеята да са около толкова много жени на средна възраст. Това беше много интересно.”

Технологиите обаче не винаги са били полезни за манастирите. Въвеждането на печатарската преса им отнема печелившия бизнес с разпространението на просветителни ръкописи. За да не се повтори това в наши дни сестра Катрин е решила, че религията вече трябва да усвоява отрано новостите и да се възползва от технологиите максимално бързо .