Защо производството на уиски в Русия скочи драстично?

В Русия през 2017 г. рязко нарасна производството на нетрадиционен за страната алкохол, като най-сериозен е ръстът при уискито. За миналата година по данни на държавната структура за регулация на алкохола производството на уиски е нараснало с 94%, до 64 млн. литра. Сериозен е и ръстът при рома, съобщи „Известия“.

На какво обаче се дължи този ръст?

Уискито е твърд алкохол, извлечен от ечемичен малц (към който може да бъдат добавени зърнени дестилати), преминал през ферментация с дрожди и отлежал с дъбови бъчви с обем не повече от 700 литра и за поне три години. Дестилатът трябва да е под 94,8% и да съхранява вкуса и аромата на изходния материал.

Разликата при водката е, че тя се прави от неутрален спирт със съдържание на алкохол до 96%, който няма вкус и специфичен аромат.

Основно уискито е малцово (от ечемичен малц, приготвен след покълване) и зърнено (използват се и други зърнени култури, например пшеница или царевица). Смесването на двата вида се нарича бленд и тази категория е най-популярна в света. 

Според „Известия“ на пръв поглед може да се помисли, че някъде в страната поне три години по-рано са построени огромни складове, мащабни мощности за дестилация, произведени са или пък купени не по-малко от 600 хил. бъчви за отлежаване. И всичко това е било скрито някъде от надзора.

Какъв би бил мащабът на тези инвестиции? В Шотландия оборудването за производство малцово уиски с капацитет 1 млн. литра годишно струва поне 1 млн. лири, нова бъчва за уиски – от 300 до 700 евро. Или за такъв обем алкохол ще са нужни хиляди бъчви за около 2 млн. евро. Тук не се отчита строителството на дестилерии и складове и включването в руската система за проследяване на алкохола ЕГАИС.

Ако всичко се умножи на тези отчетени 64 млн. литра, се получава още по-внушителна сума или многомилиардни вложения в отрасъла.

Всичко е много по-просто. В Русия, както е случаят и при автомобилите, за снижаване на базата за облагане и на разходите се внася уиски с 63% алкохолно съдържане в цистерни. Митата за вноса на суровината са по-ниски от тези за крайната продукция. На място дестилатът се разрежда в местните винпроми с вода до 40% алкохол и се бутилира в местен амбалаж.

От литър дестилат с 63% алкохол се получават 1,5 литра готова продукция. Това намалява производствените разходи с 30%.

Първият голям бранд, който се реши на такава стъпка по-миналата година, бе уискито William Lawson, който се бутилира с мощностите на групата „Синергия“. Това позволи на Bacardi да запази ценовия растеж след финансовата криза, когато рублата падна двойно и един долар се купуваше вместо за 30, за 60 рубли. Така производителят се оказа в благоприятна позиция в сравнение с конкурентите.

През 2017 г. аналогично решение взе компанията Diageo (производител на White Horse). На място започнаха да се бутилират и други марки от ниския ценови клас — Bell’s, Black & White в завода „Кристал“.

Освен това и руски компании са в този бизнес, но развиват собствени търговски марки със собствени съоръжения.

Например заводът за коняк в Москва „КиН“, калининградският „Алянс-1892“, „Татспиртпром“, ставрополският „Алвиса“ вече са пускали на пазара собствени марки уиски, произведено от вносен отлежал в Шотландия дестилат. За това по данни държавните органи са издадени 12 лицензии.

Така че изобщо не става въпрос за ръст на руското производство. Алкохолът не е произведен в Русия от руско зърно, не е отлежал в страната в произведени там бъчви. Просто се бутилира шотландското уиски в по-евтини бутилки и етикети. Но и те са пълно копие на западните марки. Подобно на местните разфасовки на цейлонски или индийски чай. 

Означава ли това, че в Русия може да се дестилира всяка марка шотландско уиски и преди всичко престижното Single Malt (едномалцово – направено от една дестилерия)? Съвсем не. В Шотландия е разрешен износът на наливно уиски (в цистерни) само бленд, а едномалцовото се изнася единствено в бутилки. То е национална гордост под защитено географско указание и качеството му се следи строго.

Има и руски предприятия, които дестилират уиски, но обемът им е почти нищожен на фона на отчетените 64 млн. литра наливен шотландски дестилат.