В търсене на различното

Eдва ли има човек, който да не е чувал твърдението, че всички нови коли са еднакви. То е колкото повърхностно, толкова и истинско. Проблемът е, че индустрията постоянно търси начини за намаляване на производствените разходи, което минава през стандартизиране и уеднаквяване на голяма част от компонентите, за да могат да бъдат използвани в различни модели.

След това идват нормативните органи, които казват колко висока трябва да е бронята, колко издут трябва да е предният капак, колко заоблени трябва да са страничните огледала. Изобщо, изключително трудно е в подобна обстановка да създадеш истински различен продукт, който да накара хората да се запитат защо всички коли не са такива.

Това е и причината да харесаме Citroen C4 Cactus, още преди да го видим на живо. Та той е по-различен от всичко останало по улиците. Като започнем от името, което малко производители биха се осмелили да използват за новия си модел, минем през гумираните елементи, които предпазват боята от надраскване, и стигнем до шантавия интериор.

Citroen винаги е била символ на смелост. Кой, ако не тези луди французи, би си позволил да създаде волан с един лъч, да монтира касетофона по дължина до скоростния лост, или още по-зле - да се отърве от традиционното лостче за управление на чистачките и да го замени с бутон. За щастие това са част от странностите на старите модели на Citroen.

С Cactus компанията само ни напомня за миналото си, изтисквайки от него положителните черти. Моделът е красив по своему, таблото му е по-различно от всичко, което сте виждали в актуален модел, а предните седалки могат да се съединят с едно движение. Колкото до името, от Citroen обосновават избора си с това, че кактусът е красиво и издръжливо разстение, което се нуждае от много малко ресурс, за да оцелее.

Последното би трябвало да кореспондира с ниския разход на колата. И го прави успешно. В България C4 Cactus се предлага с три двигателя - два бензинови и един дизелов. Мощността им варира между 82 и 110 к.с. Скоростните кутии пък също са две: 5-скоростна механична и 6-степенна пилотирана. 

Най-ексцентричната комбинация от двигател и скоростна кутия при Cactus несъмнено е базовият 1.2-литров трицилиндров двигател с ETG пилотираната скоростна кутия. Със своите 82 к.с. двигателят е идеален за градско придвижване (колата тежи само 980 кг), но трансмисията наистина убива и малкото живец, с който той разполага. Проблемът с пилотираните трансмисии е, че те не са нито механични, нито автоматични. Това означава, че нямате педал за съединителя и кутията преминава през предавките автоматично. Лошото е, че пилотираните кутии не могат да се доближат до бързината и елегантността, с която истинските автоматици се справят със задачата.

В случая на Cactus кутията буквално мисли коя предавка трябва да превключи, което отнема много време и води до моментна загуба на въртящ момент. Това от своя страна означава, че вие неминуемо ще изпитате дискомфорт при изпреварване и в случаите, когато ви е нужно бързо ускорение.

Има обаче две добри новини. Първата е, че пилотираната ETG трансмисия не се доплаща. С други думи, ако шофьорът държи да няма съединител и ежедневието му е лишено от всякаква припряност, пилотираната скоростна кутия е идеален избор. Втората добра новина е, че винаги можете да постъпите разумно и да поръчате Cactus с BlueHDI дизелов двигател, който разполага с точно 100 к.с., и да го комбинирате с механична скоростна кутия. С него цената на Cactus расте, но ще се радвате на серийна старт/стоп система и разход от около 4 л/100 км (според каталожната информация в комбиниран цикъл колата харчи 3.1 л/100 км).

Cactus не е кола за състезания, нито за перчене. Cactus е създаден, за да поражда въпроси и да привлича внимание. В него няма нито една стрелка! Вместо това зад волана има минималистичен дисплей, който изобразява единствено информация за скоростта и количеството гориво в резервоара. В горната част на централната конзола пък е вграден сензорен дисплей, с помощта на който се управлява парното, радиото, навигационната система и бордовия компютър.

Самото табло е напълно различно от това, което сме свикнали да виждаме. Повърхността му е равна и от страната на пасажера могат да бъдат поръчани гумирани “пъпки”, върху които да се поставят различни предмети, без да се налага да ги вдигате от пода при всеки завой. Жабката е огромна и се отваря като при старите коли - нагоре. Всъщност знаете ли кога жабките започнаха да се монтират ниско долу под таблото? Когато компаниите започнаха да вграждат пасажерска въздушна възглавница. Citroen са решили проблема като са изместили ербега…в тавана. Колко лудо е това?

Седалките са удобни и правоъгълни, а подлакътникът между тях може да се вдигне нагоре и да ги съедини. Идеята е, че така двамата отпред могат да са по-свободни и дори интимни помежду си. Свежо послание към младите хора, въпреки че въобще не е ясно как двамата ще се прегърнат при положение, че в средата има конзола, а при сложени обезопасителни колани приближаването ще е повече от трудно.

Безспорно любимата ни екстра са гумираните детайли, вградени във вратите и броните. Те са меки и издръжливи и лесно могат да се сменят, ако бъдат наранени. Още по-хубавото е, че са доста евтини. Това не означава, че можете да подбутвате останалите коли, докато паркирате, но винаги е хубаво да знаеш, че колата би простила дори сериозна грешка при маневриране. Друг е въпросът, че автобояджиите няма да са особено доволни от този факт.

Citroen C4 Cactus е създаден, за да бъде интересен, различен и смел. И успява. Можем с лекота да му простим нелепата пилотирана скоростна кутия, слабият трицилиндров двигател и липсата на дръжки на тавана в интериора. Дори се усмихваме на трите вентилационни дюзи в таблото. В нормалните коли има четири все пак. Но кой е казал, че Cactus е нормален автомобил? И кой е казал, че младите хора искат нормален автомобил? Нормалното е скучно.

Цените започват от 25 934 лв.