Учените разработват киберпрегръдка

Учените твърдят, че една прегръдка между хората, при непосредствен контакт, трае средно три секунди. Отдавна обаче се правят опити този вид близост да може да се предава и от разстояние посредством компютрите. Новата технология ще позволи на хората, благодарение на електронни сензори, да изразяват емоциите си дистанционно.

Така, седейки пред монитора, с новото устройство върху себе си ще имате възможност не само да видите и поговорите с човека отсреща, но и да усетите различни емоции, които той иска да ви предаде.

Сензорното оборудване ще помогне на хората да споделят прегръдките си и в киберпространството. Върху тази технология се работи от няколко години, а експертите настояват, че един ден този начин на близост ще стане част от живота на всеки, пише вестник The Telegraph.

Ейдриан Чок, професор в сингапурския технологичен университет Нанянг, е разработил подобна система още през 2005 година. Тя позволява на родителите и децата да споделят „киберпрегръдки“, бидейки на километри разстояние.

„За известен период от време технологиите разделиха хората, приковавайки ги към компютърните монитори. Сега се надяваме да ги съберем отново заедно именно чрез тези сензорни изобретения“, казва професорът пред CNN.

Продуктът му така и не достига масовия потребител, но миналата година японски учени разработиха нова технология, базирана на неговия проект – система, която може да бъде облечена, носеща името “iFeel_IM” (Чувствам, следователно съм).

Прототипът, който изглежда като мрежа от свързани каиши, е подобен на жилетка и е проектиран да стимулира човешките сетива по време на онлайн общуване.

Когато се свърже с компютър, системата използва серия от сензори и моторчета да симулира не само прегръдка, но и допълващите я ефекти като седем вида ритъм на пулсиране на сърце, усещане за свиване на стомаха или за гъделичкане по гърба.

Специален софтуер идентифицира емоциите, предадени чрез съобщение, и ги трансформира чрез жилетката във формата на подходящи физически усещания.

Един от хората, участващи в проекта, споделя, че екипът е решил да не симулира предаването на сексуални усещания, а да се съсредоточи върху подобряване на емоционалната връзка през интернет, за да не бъде опорочен проектът като цяло.

Очаква се обаче системата, която вече разчита и предава правилно на 90% щастието, страха, яростта и тъгата, да се превърне в нещо обичайно и често срещано сред интернет потребителите.

Целта на екипа не е да създаде просто вибрираща жилетка или да се замести функцията на текстовите съобщения, а изцяло ново усещане у хората, които общуват през мрежата. Защото именно емоцията е това, което дава живот на комуникацията.