Готова ли е Германия да върне наистина изкуството, иззето от нацистите?

Година, след като Германия обеща да увеличи усилията си да върне предмети на изкуството, откраднати от нацистите, евреи твърдят, че правителството не спазва обещанието си по отношение на средновековни реликви на стойност милиони долари, пише Wall Street Journal.

Двама души, които претендират за колекцията, включваща средновековно християнско съкровище, са подали иск в Окръжния съд в щата Вашингтон в САЩ. Искът е срещу правителството на Германия и срещу държавния музей, който е собственик на артефактите. Ищците твърдят, че техните предци са продали колекцията, известна като съкровището Гуелф, по принуда през 1935 г. в полза на Прусия, тогава ръководена от високопоставения нацист Херман Гьоринг.

Официалните представители на музея, подкрепяни от Германската държавна комисия, отговаряща за тези въпроси, позната като Комисията Лимбах,твърдят, че продажбата е извършена по взаимно съгласие и за произведенията е платена справедлива пазарна цена, особено като се има предвид широко разпространената икономическа криза в момента.

След години усилия, свързани с преговорите за връщането на взетите произведения на изкуството, делото представлява поредният знак за наличие на конфликт, въпреки обещанието на германското правителство в началото на 2014 г. да направи връщането на творбите много по-прозрачен и ефективен процес. Германия обяви промените, след като стана ясно, че баварските власти са пазили в тайна в продължение на почти две години тяхното откритие, включващо огромно съкровище от творби, оставени в апартамента на бивш нацистки дилър на произведения на изкуството.

Британецът Алън Филип и американецът Джералд Стибел са първите, които през 2008 г,. подават молба за реституция на близо 40 християнски реликви, притежавани от правителствената Пруска фондация за културно наследство (SPK). Комисията Лимбах постанови през март 2014 г., че продажбата, извършена през 1935 г., е валидна.

Въпреки че германското правителство смята всички продажби на произведения на изкуството от евреи, направени между януари 1933 г. и 1945 г., за направени по принуда, и следователно недействителни, Комисията Лимбах прави изключение за съкровището Гуелф. Тя твърди, че пруската държава е платила справедлива цена за придобиването му.

Пруската държава е купила 42 произведения на изкуството от съкровището Гуелф през 1935 г. за 4,25 млн марки, или приблизително 1,7 млн. долара, което е доста по-малко от 6-те млн. марки, които еврейските търговци плащат за тях през 1929 г. Гьоринг, който отговаря за сделката, по-късно подарява съкровището на Адолф Хитлер.

Адвокатите на ищците, който оспорват решението, твърдят, че Комисията Лимбах е станала емблематична с бавния и непрозрачен начин, по който Германия разглежда подобни случаи, свързани със собствеността върху произведения на изкуството, въпреки обещанията си от миналата година за реформиране на системата.

Те твърдят, че комисията, която издава само препоръчителни решения, няма ресурси и влияние. Тя не може да преразгледа случая, освен ако двете страни не се съгласят, че това трябва да се случи, а наскоро спря да превежда решенията си на английски език на своята интернет страница. В случая със съкровището Гуелф те оспорват решението на държавната комисия и независимостта на решението в полза на контролирания също от държавата музей.

Американските съдилища са склонни да бъдат по-приятелски настроени от европейските по отношение на претенциите, свързани с връщането на произведения на изкуството. Лимбах и комисията многократно отказват да дадат интервюта, посочвайки, че трябва да пазят всичко в тайна, преди да издадат окончателното си постановление.

Реформирането на комисията е една от редицата промени, обещани от германския министър на културата Моника Грютерс след разкритието на местните власти за колекцията на главния арт дилър на Хитлер Хилдебранд Гурлит, на фона на данъчното разследване на сина на Гурлит – Корнелиус.

В месеците след разкритието Берлин осигури споразумение с Гурлит да върне всички произведения на изкуството, за които се смята, че са били откраднати. Освен това започна процедура за изменение на германските наказателни закони с цел да ускори реституцията на изкуство и обяви, че създава център за изследване произхода на произведенията в германските музеи.

Близо година по-късно изкуствоведи и адвокати твърдят, че е постигнат малък напредък по тези въпроси.