Музикалната индустрия е готова за революция

Традицията на музикалната индустрия да издава албуми само през един определен търговец на дребно или онлайн услуга (често този, който си плати за тази привилегия) издържа по времето на физическите дискове, дигиталните сваляния и в ерата на стрийминга. За някои звукозаписни компании обаче практиката да гарантират „ексклузивни права“ очевидно остава в миналото, пише Wall Street Journal.

Сега музикалните компании осъзнават, че ограничаването на желани албуми само до една онлайн услуга може да ограничи и общия ръст на абонаментите за музика – фактор, който е разглеждан от лейбълите като ключ към тяхното дългосрочно оцеляване.

От своя страна музикалните стрийминг услуги се борят за това да наемат „посланици“ с по-големи връзки, които могат да им помогнат да се свържат с изпълнители, които да предлагат в плейлисти, видеа и други промоционални материали, за да се отличат.

Откакто стартираха преди година, абонаментните услуги Tidal и Apple Music плащат на звукозаписните компании за ексклузивни права за ползването на музика от различни изпълнители, така че бързо да привличат абонати. Условията на сделките са различни, но обикновено включват скромна авансова такса, обещания за милиони долари за маркетинг чрез реклами в стрийминг услугата, по телевизията или на билбордове. И двете услуги се опитват да изпреварят Spotify, която е в този бизнес цяло десетилетие по-рано и предлага безплатна опция, с каквато те не разполагат.

Абонаментните стрийминг услуги генерираха 2 млрд. долара през миналата година за 15-милиардния световен звукозаписен бизнес, според Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI).

След като наблюдаваха как Apple Music и Tidal се борят за ексклузивни дебюти на албуми през последната година и в този период привлякоха малко над 20 млн. абонати, някои мениджъри на големи звукозаписни компании започнаха да се опасяват, че ограничаването на новите произведения в една услуга, било то за седмица или две, може да им струва много, въпреки подкрепата, която получават от ексклузивната сделка. Те се притесняват, че подобно ограничение в момент, в който албумът е най-търсен, ядосва абонатите на услуги, които не разполагат с въпросните произведения.

По думите на Стив Купър, главен изпълнителен директор на Access Industries на Warner Music Group, всичко това обърква феновете и не е добро за индустрията.

Звукозаписната индустрия разчита на приходите от абонаменти за стрийминг, за да компенсира спада на продажбите на компактдискове и на дигиталните сваляния на музика. Същевременно тя внимава, за да не направи погрешни движения, които биха могли да задушат растежа на зараждащия се и фрагментиран пазар, който обхваща 68 млрд. плащащи абонати по целия свят за 2015 г. според IFPI.

В имейл до част от подчинението си Лушън Грейндж, председател на Universal Music Group, посочва, че звукозаписната компания като цяло трябва да избягва дългосрочни сделки за ексклузивно предлагане на музика в определени стрийминг услуги оттук насетне.

Някои от звукозаписните компании все още подкрепят друга форма на ексклузивитет, като дават музика на платени стрийминг услуги, преди да стане достъпна в безплатните, които включват реклами. Подобни решения обаче се вземат случай за случай.

Опасенията на мениджърите означават, че стрийминг услугите се борят все повече, за да се отличат. За да постигнат това, те разчитат на големи имена, които да правят плейлисти, да водят радио предавания и да създават кратки филми и творчески проекти, а в замяна предлагат да финансират рекламните им кампании, които включват телевизионни реклами.