България е сред най-засегнатите в ЕС от загуби на продажби заради фалшификати

България е сред страните, които са най-тежко засегнати от загуби на продажби в резултат на фалшифициране в Европейския съюз (ЕС). Стойността на този показател за страната надхвърля повече от два пъти средната за ЕС. Това сочат проучвания, проведени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) чрез Европейската обсерватория за нарушения на правата на интелектуалната собственост.

Щетите от фалшифицирането и пиратството като цяло в Европейския съюз (ЕС) всяка година възлизат на 163 млрд. лв. и 790 хил. изгубени работни места, показват данните.

Резултатите сочат още, че годишните загуби в резултат на фалшифициране на продукти в България възлизат на повече от 748 млн. лв., като преките загуби в девет разгледани сектора, възлизат на повече от 624 млн. лв. Това се равнява на 16,8% от продажбите във въпросните сектори.

На пазара на труда в България тези цифри се изразяват в 23 400 изгубени работни места, от които 20 100 работни места са пряко изгубени в разглеждани общо девет сектора. 

От EUIPO посочват, че с наближаването на Коледа милиони потребители от ЕС купуват подаръци, но отрицателното въздействие на фалшифицирането и пиратството реално се проявява целогодишно.

Проучванията показват, че в резултат от наличието на фалшифицирани стоки на пазара в девет сектора в ЕС ежегодните загуби са над 94 млрд. лева, или 7,4% от всички продажби. Същевременно всяка година се реализират допълнителни загуби в размер на 69 млрд. лева за цялата икономика на ЕС във връзка с непреките последици от фалшифицирането и пиратството в тези сектори. Това се дължи на факта, че производителите купуват по-малко стоки и услуги от доставчиците, което води до верижни последици в други области.

Секторите, които са засегнати, са: козметични продукти и продукти за лична хигиена, облекло, обувки и аксесоари, спортни стоки, играчки и игри, бижута и часовници, ръчни чанти, музикални записи, спиртни напитки и вино, както и фармацевтични продукти.

Нереализираните продажби се изразяват в близо 500 хил. работни места, които са пряко изгубени или не са разкрити във въпросните сектори в ЕС, защото законните производители, а в част от случаите и дистрибуторите на продуктите наемат по-малко хора, отколкото биха привлекли, ако нямаше фалшификати и пиратство.

Още 290 хил. работни места са изгубени в други сегменти от икономиката на ЕС, ако се отчете и верижният ефект от фалшифицираните стоки върху други сектори. Поредицата от проучвания, проведени между март 2015 г. и септември 2016 г., проследява и въздействията на фалшификатите върху публичните финанси. Резултатите показват, че общите годишни загуби на държавни приходи в деветте сектора възлиза на 28 млрд. лева, което включва несъбран данък върху доходите, ДДС и акцизи.

Страната ни се нарежда на четвърто място по брой на изгубените работни места.

Най-тежко засегнатият сектор у нас е този с продажбите на лекарства, в сравнение със средните стойности на ЕС. Изгубените продажби в него възлизат на 17,6% от законните продажби. Тази стойност надхвърля четирикратно средната за ЕС.

Данните показват, че в абсолютно изражение производството на фармацевтични продукти е секторът, който има най-големи нереализирани продажби заради фалшифициране в страната. На този сектор се падат половината от нереализираните продажби в разглежданите сектори.

Производството на вино и спиртни напитки е най-тежко засегнатият сектор в сравнение със средните стойности за ЕС по отношение на изгубените работни места и се нарежда на трето място с повече от 10 на сто от общия брой изгубени работни места в ЕС, в резултат на фалшифицирането на продукти в този сектор на територията на България.