Защо не трябва да се облагат доходите от лихви

Във връзка с дебата за новия данък върху лихвите днес ви представяме позицията на нашия читател Стефан Асенов.

С приемането на проекта на Закон за републиканския бюджет за 2013 г. от Министерски съвет, обществото бе разбунено от „подгрятата“ идея да се облагат доходите от лихви от банкови депозити за физическите лица.

Приемам фискалните и бюджетни причини да се предлага отново този данък. Осъзнавам, че в новия проектобюджет няма достатъчно буфери, а заложените приходи са под въпрос. Разбирам и че парите за увеличението на средствата за пенсии трябва да дойдат от някъде. Приемам, че България до момента беше една от трите държави в ЕС, в които не се облагаха лихвите. Мога да разбера и че са поети някакви ангажименти относно бъдещата обща банкова политика на ЕС.

Друг е въпросът, че бюджета за 2013 г. ще е най-големият в новата ни история. Респективно и разходната му част ще е най-голямата, приблизително 32 млрд. лв., което прави близо 39% от БВП. Толкова харчеше и тройната коалиция в момент, когато нямаше глобална криза, а икономиката ни бе в подем и оставаше значим бюджетен излишък!

Защо бяха пропилени три години и защо не беше намалена тази пропорция (нещо задължително, за момент и икономическа ситуация като настоящата) ще се спра в следващ анализ.

Ще анализирам обаче и преките негативи, които едно подобно решение ще доведе в този труден момент:

1. Въвеждането на подобен данък няма нищо общо с дясната политика, тя е лява. Обосновават я с това, че богатите трябва да бъдат облагани с по-голяма тежест, за сметка на хората с малки възможности, но реалността е, че тази мярка ще засегне точно хората с най-малки финансови възможности.

За да не съм голословен ето и структурата на спестяванията на домакинствата в България, от която се вижда, че 90% от депозитите (10 390 000 бр.) са до 2 000 лв.: