Хронология на провалените очаквания

Какво се случва на българската борса - може ли да се очаква оживление, какво да очакваме от изборите. Днес ви представяме позицията на Христо Христов. Ако и вие имате виждане за перспективите пред БФБ, изпратете ни го на info@investor.bg!

Няколко месеца преди изборите през 2009 г. бъдещият финансов министър спечели доверието на инвеститорите и активно търгуващите на българската фондова борса играчи като възприе и лансира на политическата сцена идеята за приватизиране през борсата на държавните дялове в трите електроразпределителни дружества в страната.

Идеята реално можеше да се определи като революционна, имайки предвид как протече процесът на приватизирания в края на 90-те, защото раздържавяването чрез борсата гарантира прозрачност тъй като ще направи явен купувачa, а цената ще бъде свободно определена от оценките на самите инвеститори. Така ще се избегне разпродаването под масата на държавни активи на нереално ниски цени на приближени до властта бизнесмени ползващи се с „особен статут”.

Нещо, което се бе превърнало през годините в определение за преминаването от държавно контролирана икономика към пазарна. Кризата оряза сериозно източниците на приходи в бюджета и всеки алтернативен такъв бе добре дошъл. Раздържавяването на енергийните дружества бе записано и като антикризисна мярка от самото правителство през 2010 г.

Все пак парите не бяха всичко. Държавата като стопанин се провали в управлението на много от своите фирми. Стратегически дружества като БДЖ и Български пощи изгубиха пазарните си позиции и натрупаха дългове към кредитори за милиони левове. А стоейки близо до властта, държавните дружества се превръщаха често в разменна монета изкушаваща редица политици да я използват за разплащане с верни партийни членове или „окопаване“ на свои кадри.

Така в управителните и надзорни съвети попадаха не експерти, а послушници, изпълнили дълга към партията си. Раздържавявайки ги, държавата даваше възможност управлението върху дружествата да бъде поето от пазарно ориентирани фирми и инвеститори, с опит в съответния сектор и желание за създаване на печеливш бизнес модел разкриващ нови работни места.

По вече показания пример от раздържавяването на БТК през борсата пазарните участници очакваха, че предлагането на добри компании ще предизвика интереса на чуждестранните инвеститори и те ще влязат на БФБ. Борсата е и най-лесният начин за чуждестранни бизнесмени да инвестират в българската икономика.

Интересът на парите отвън към предлаганите компании се очакваше да се разпръсне и върху акциите на други български дружества, а търсенето трябваше да доведе до повишаване и на цените. Имайки предвид, че част от парите за пенсия на населението са вложени от частните пенсионни фондове в акции на БФБ, ръстът на цените щеше да доведе и до ръст в доходността на фондовете.

Но за всички тези очаквания се говореше до миналата година. През декември 2011 г. държавните дялове в EVN направиха своя борсов дебют. Предлагането се проведе на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи стойности на една акция ги превърнаха в бутикови за повечето пазарни участници, тъй като те бяха толкова скъпи, че малцина можеха да придобият от тях. При тези високи цени ликвидността на акциите се очакваше да бъде почти нулева и това се потвърди.