Хронология на провалените очаквания

Инвеститорите се насочват основно към ликвидни акции, с които могат бързо и лесно да оперират. При подобни публични компании собствениците на пакетите акции предварително договарят извън борсово цената и използват БФБ само, за да осъществят прехвърлянето на собственост. Ето защо не беше и изненада, че новият собственик се оказа настоящият, който  придоби над 95% от собствеността и отписа през лятото енергийните дружества от борсата.

Така работата на ключово предприятие потъна в мъгла.

Предлагането на дяловете от Енерго-про обаче раздвижи борсата. След обявеното търгово предложение за акциите на EVN на цени, значително по-високи от първичното предлагане, пазарът трескаво се впусна в оптимизъм в търсене на бърза печалба, разчитайки, че сценарият ще се повтори и показа, че спомените за славните години на БФБ не са забравени.

Спекулантите тук се оказаха прави и мажоритарният собственик придоби почти цялата емисия, но отрече да обмисля отравяне на търгово предложение. Все пак вторична търговия на акциите на дружествата имаше, но очакванията за висок скок в цената не се потвърдиха.

В началото на месеца на пода на борсата излязоха и последните два пакета от енергийните дружества - ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение. При тях видените по-рано сценарии за раздържавяването не се сбъднаха. Мажоритарният собственик остана пасивен и не предприе действия за придобиване на цялостна собственост.

Възпиращ момент тук бе и цената (ЧЕЗ Разпределение България АД бяха предложени на 1 415 лв. за акция, а ЧЕЗ Електро на 8 660 лв. за акция) , която не е по джоба на масовия спекулант на БФБ, а рискът днес е прекалено голям, за да бъде използван заемен капитал.

Все пак пакетът от държавните дялове тук остана в ръцете на инвеститорите. Уникредит Булбанк придоби 9,9% от ЧЕЗ Електро България АД и 5,4% от ЧЕЗ Разпределение България АД, а фондове на ПОК Доверие се сдобиха с 11,94% от ЧЕЗ Разпределение България АД.

Ето така приключи и дългогодишното чакане на всеки инвеститор на БФБ. Ефектът върху пазара от раздържавяването остана минимален. Последните дни на октомври бяха увенчани с преминаването на няколко големи пакета акции през борсата.

През първия борсов ден на ЧЕЗ се изтъргуваха 8,2% от капитала на Булгартабак холдинг на стойност 45,5 млн. лв. в три пакета от по около 200 хил. акции на цена от 75 лв. за брой. Големи прехвърляния имаше още при ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ за 5,706 млн. лв., Химснаб България за 3 млн. лв. и Велграф Асет Мениджмънт за 2,75 млн. лв. По-късно бяха прехвърлени 16,8% от акциите на Агро Финанс АДСИЦ на стойност 11,615 млн. лв. при средна цена от 2,15 лв. за брой.

Въпреки че тези големи пакети минали през пода на борсата показват известно оживление у участниците на пазара, приватизацията на държавните дялове не изпълни най-важната си задача – да привлече интереса на чуждите инвеститори към справящите се в криза и печеливши български компании.

Причините за това могат да бъдат търсени от липсата на проспект на английски език при листването на EVN, до несигурната икономическа политика водена от управляващите. Все пак ясно е обаче едно - животът на БФБ не е умрял, но ако държавата не види в борсата реален инструмент за финансиране на бизнеса и изсветляване на сивия сектор, то нейната подкрепа ще продължава да бъде хаотична и добрите идеи да се изпразват от съдържание.

А инвеститорите? Просто ще продължават да подминават българския пазар като твърде рисков, a дребните спекуланти ще прекарват повече време в обсъждания по форумите, отколкото в активна търговия.