В мъртвата хватка на социалния популизъм

Доказателство за нашата теза е една премълчавана упорито катастрофа, която рано или късно ще разтърси още по-грозно обществото – и това е катастрофата на социалната система.

Нейният дефицит е нарастнал драстично за последните 4 години и е достигнал огромната сума от над 19 млрд. лева, като огромната част от този дефицит се пада именно на безкрайните помощи на вече професионалните безработни.

В същото време огромни площи земеделска земя пустеят поради липса на работна ръка – един абсурд, възможен само в т.нар. „социална държава”, в която огромен брой индивиди в трудоспособна възраст просто отказват да работят, тъй като битуването им в тъмната половина на социално-икономическите отношения напълно ги устройва.

Още по-страшното е, че политическите демагози не се осмеляват да посегнат на техните привилегии в името на собственото си политическо оцеляване.

Страхът от етнически бунтове е другият фактор, държащ упорито цялото общество в мъртвата хватка на този социален популизъм, принуждаващ властимащите все повече и повече да ограбват политически по-апатичните произвеждащи блага граждани, причинявайки и тяхното прогресивно обедняване.

Както вече казахме, единственото лекарство за болната социална система е създаването на реална заетост, при това от икономическите основи. Селското стопанство не само осигурява прехрана в буквален смисъл, и то за нискоквалифицирани лица, то създава надграждащи индустрии и оттам – нови работни места.

В не толкова далечно минало селското население на България е било мнозинство – едно мнозинство, прехранващо се от земята. Тогава, а и по-късно, допреди броени години България бе сериозен износител на селскостопанска продукция, докато сега ни се налага да внасяме отвън дори и зеленчуци, нещо което е истински срам за плодородната ни земя.

Създаването на реална заетост е работа както на бизнеса, така и на държавата – първо, чрез необходимите законови условия, второ – по директен път. Няма нищо еретично в идеята държавата отново да се върне на пазара на труда не само в ролята на законотворец, но и като реален икономически субект.

Поетапното спиране на безкрайните социални помощи за годни за трудова дейност лица в трудоспособна възраст, съчетано със създаване на реални работни места, и съкращаване на непроизводителната държавна администрация, е единственият път за преодоляване на бедността – и този път трябва да бъде извървян, защото другият – този по който вървим, води до тотален и неизбежен крах както на социалната система, така и на държавата като цяло.

Каква е Вашата позиция? Борба с бедността чрез помощи или чрез заетост? Очакваме позициите ви на info@investor.bg!