Инвеститорите наглеждат отблизо ситуацията около Китай през настоящата седмица, тъй като втората най-голяма икономика в света се готви за Третия пленум на Комунистическата партия. Срещата на върха на китайските лидери се очаква да доведе до някои от най-големите икономически реформи в страната в последните 35 години, пише CNBC.
Китай е един от най-големите световни производители и потребители на редица стоки. Данните на Световната асоциация за въглищата показват, че азиатската страна е номер едно в производството на суровината. Сходна е и ситуацията при желязната руда и стоманата.
Според британската Асоциация за развитие на медта пък Китай е на второ място след Чили по производство на силно застъпения в индустрията метал. Въпреки това суровините продължават да са голям проблем за най-многолюдната страна в света, като цените им продължават да се покачват през последните 10 години.
Срещата на Комунистическата партия може обаче коренно да промени тази картина. Пекин се опитва да измести посоката на икономиката си и да положи здрави основи за една по-стабилна дългосрочна перспектива за растеж.
С встъпването си в длъжност през ноември 2012 г. председателят на КНР Си Дзинпин обеща всеобхватни реформи, като основните акценти са поставени на урбанизацията и финансовата либерализация. Сред другите важни очаквани стъпки е планираното пускане на нови зони за свободна търговия по примера на откритата през септември в Шанхай. Съществуват и спекулации за дискутиране на мерките за справяне със свръхкапацитета и замърсяването на околната среда.
"Ако Китай направи разумни реформи, това ще означава реална икономическа корекция", заяви Патрик Чованек, изпълнителен директор и главен стратег в Silvercrest Asset Management. "Бумът при суровините, който наблюдаваме през последните години, се дължи отчасти на реалния растеж. Дали обаче Китай ще извърши твърдо или меко кацане зависи от развитието на настоящия бум", допълни той.
Експертите от Deutsche Bank Грант Спор и Сяо Фу прогнозират, че в средносрочен план увеличаването на търсенето на градски имоти ще повиши необходимостта от строителни материали. Въпреки това мерките за намаляване на замърсяването, ограниченията върху използването на стоманените отпадъци и данъка върху сградите могат да доведат до пик в потреблението на стомана и до по-нисък ръст в търсенето на желязна руда през следващото десетилетие.
По думите на анализаторите сред другите потенциални бенефициенти в средносрочен план ще са цинкът, никелът и алуминият. Търсенето на желязна руда и въздействието на стоманата пък вероятно ще запазят текущите си позиции с тенденция към спад.
От Deutsche Bank виждат също урана, и в по-малка степен паладия, като потенциални печеливши. С оглед пък на усилията на Китай да ограничи замърсяването вероятен губещ ще бъдат термалните въглища.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Персонализирано ценообразуване: Защо плащаме различни цени за едно и също нещо?
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата