Петролът отново се върна над 100 долара за барел

Фючърсите върху лекия суров петрол West Texas Intermediate (WTI) отчетоха втората си поредна седмица на поскъпване, водени от спада на запазите в американския разпределителен център в Кушинг.

Контрактите затвориха преходната седмица на ниво от 101,67 долара за барел, постигайки ръст от повече от 2% спрямо цената на затваряне от 99,35 долара предишния петък. Началото на новата седмица носи още 0,15 на сто до 101,71 долара за барел.

Възходящият тренд при петрола се запази, като WTI нарасна до триседмичен връх в сряда след новината за намалените запаси в американския разпределителен център в Кушинг, Оклахома. Същевременно данните от четвъртък показаха, че индустриалното производство в САЩ е ударило, 1,5-годишно дъно.

Цената на суровината намери подкрепа и след като пазарът оцени потенциалното въздействие на заклеймения от света референдум в Източна Украйна. Потенциалното разширение на санкциите срещу Русия – най-големият производител на петрол в световен мащаб, се възприема като възможност за допълнителен скок на цената.

Въпреки това петролният министър на Саудитска Арабия Али Ал Наими посочи през седмицата, че опасенията от евентуален недостиг на суровината са неоснователни на фона на готовността на страната му да отговори на всяко едно търсене.

Същевременно Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува в четвъртък месечния си доклад за петролния пазар, който проектира по-голямо търсене през втората половина на годината. Според експертите ръстът ще бъде подкрепен от увеличаването на потреблението през летните месеци в северното полукълбо.

В доклада на МАЕ също така бе посочено, че въпреки че "относително предизвикателните икономически условия продължават да забавят очакванията за търсенето от Китай през 2014 г.", вносът в Поднебесната империя се е увеличил през април.

Съществен фактор за движението на петролната цена бяха отново и продължаващите размирици в Украйна, които не показаха никакви признаци на облекчаване. Използването на правителствена сила от страна на украинските власти увеличи напрежението с Русия. Междувременно САЩ и техните европейски съюзници продължиха да държат Кремъл отговорен за конфликта.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви в петък, че "след това, което видяхме в Украйна, никой не може да се довери на така наречените гаранции, дадени от Русия, за суверенитет и цялост".