Новите най-добри приятели на Путин: нервните трейдъри на петрол

Новината от миналата седмица, че военни самолети от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет са участвали заедно във въздушни удари срещу бунтовниците хути в Йемен, бе посрещната с прояви на безпокойство и призиви за мир по целия свят, пише The Fiscal Times.

Има обаче поне един световен лидер, който може да бъде тайно благодарен за поне един страничен ефект от новите сраженията: руският президент Владимир Путин.

Това не е така, защото Путин иска да види повече смърт и разрушения в Близкия изток. В телефонен разговор от петък между Путин и израелския премиер Бенямин Нетаняху, според правителствената Sputnik News Service, Путин "подчертава значението на съвместните усилия на международната общност, за да се постигне мирно и дългосрочно уреждане на ситуацията в страната".

Въпреки това, колкото по-напрегната е ситуацията в страните от Персийския залив, толкова по-нервни са петролните пазари. А руската икономика се е отправила към рецесия, така че нервните търговци на петрол може да се окажат най-добрите приятели на Путин.

Световният пазар на петрол се срина и цената на суровия петрол се срина от близо 100 долара за барел през миналата година до под 50 долара, докосвайки дъно от 45,19 долара по-рано този месец. Но миналата седмица, със засилването на конфликта в Йемен и след присъединяването на САЩ към иракското нападение над контролирания от Ислямска държава Тикрит, цените започнаха отново да се повишават.

Притесненията, че разпространението на нестабилността в Близкия изток може да започне да свива доставките, тласка цените нагоре. В момента светът е залят от евтин петрол. Бумът на шистовата индустрия в САЩ доведе до нови източници на суров петрол, а забавянето на икономическия растеж в Китай и Югоизточна Азия допринася за спада в търсенето. Но Близкият изток остава доминиращият износител в света и един разширен конфликт там би довел до незабавна верижна реакция в целия световен пазар на черното злато.

Това би било особено полезно за руската икономика, която до голяма степен зависи от износа на нефт за повечето от своите приходи. Русия излезе от икономическата стагнация на комунистическото управление в момент, когато търсенето на петрол се увеличаваше в световен мащаб и цените растяха. С огромните си природни ресурси разширяването на възможностите за добив на петрол бе очевиден избор за Москва и за новоназначените олигарси, които поеха контрола върху много от бившите държавни дружества след края на съветската епоха.

Русия до голяма степен бе успешна и фирмите като “Роснефт” и “Газпром” се превърнаха в индустриални гиганти. Но Русия не успя да разнообрази икономиката си през годините, когато петролните печалби течаха обилно и данъците от тях пълнеха хазната на Кремъл с постоянен поток от приходи. Ето защо, когато цените на петрола рязко спаднаха, Русия бе ударена силно. Самият Путин го призна по време на годишната си пресконференция в края на годината през декември. Той отбеляза, че твърде голяма част от развитието на Русия е било фокусирано върху петрола и газта.

"Ние трябва да се възползваме от настоящата ситуация и да  създадем допълнителни условия за развитието на производството и диверсификацията на икономиката", каза той. "Надявам се, че сегашното състояние на нещата ще направи това възможно".

Сред руското правителство се наблюдават признаци за увеличаване на оптимизма. Според Bloomberg руското Министерство на икономиката е предложило наскоро бюджетът на страната да бъде преизчислен според предположението, че петролът ще поскъпне до 60 долара за барел през следващата година. Съветниците на Путин са отхвърлили предложението като прекалено оптимистично и са заявили, че ще се придържат към първоначалните си прогнози за 50 до 55 долара за барел.